Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

Вероятно щеше да дойде време да подхлъзне онези момчета отвън. Той много се надяваше да бъде готов за подобно предизвикателство.

Нормалните граждани трудно биха разбрали, че агент като Нокс може да се страхува от работодателя си почти толкова, колкото от обекта, когото издирва. Но той влизаше в играта само когато нещата се бяха объркали напълно и участниците в нея се сочеха с пръст и се топяха един друг. Понякога сравняваше работата си с тази на офицерите за вътрешно разследване в полицията. Каквото и да вършиш, все някой ще бъде недоволен от теб. А крачката от недоволството до отнемането на нечий живот за разплата е съвсем малка и почти не изисква обмисляне. Достатъчно е да си изработиш някакво алиби, а после да прекосиш улицата и да натиснеш спусъка.

От това, което беше научил за военното минало на Джон Кар, ставаше ясно, че Хейс със сигурност разполага с подобна стратегия. Вече го беше излъгал. Беше казал, че е чест да ръководиш такава машина за убиване като Кар. Да, той действително беше командвал Кар. В разцвета на кариерата му бе отказал да го удостои с отличията, които със сигурност беше заслужил. Какво беше извършил Кар, за да предизвика подобно отношение? Хейс беше известен със своята злопаметност. Говореше се, че нарочи ли някого, таи омраза десетилетия наред.

Нокс прекара още няколко часа в сградата на военния архив, търсейки отговор на този въпрос. Резултатът беше само няколко неясни предположения.

Обзелите го мисли бяха почти толкова мрачни, колкото през последните нощи, прекарани във виетнамската джунгла малко преди страната му да обяви, че прекратява войната и изтегля войниците си. Батальонът на Нокс беше един от последните, изпратени в Югоизточна Азия. Той прекара там единайсет месеца, които му се сториха като единайсет години. А когато се прибра у дома с шрапнел в лявото бедро и бе налегнат от кошмари, напомнящи му за ужаса на джунглата в продължение на години, той стигна до заключението, че войната не е най-добрият начин за решаване на световните проблеми, защото куршумите не улучваха политиците, а обикновените хора на бойното поле. Малко по-късно получи назначение във военното разузнаване, откъдето беше изтеглен в цивилните звена на ЦРУ.

Днес службата му беше част от един специализиран отдел на Управлението, за който обикновените хора така и не бяха чували и нямаше да чуят. Самият Нокс разполагаше с два комплекта служебни документи. Единият беше предназначен за широката публика, който го представяше като служител на Министерството на вътрешната сигурност и изглеждаше достатъчно заплашителен. Другият показваше само на ограничен кръг колеги федерални агенти. В него се водеше като агент на ССР — Службата за специални разработки, съставена от представители на петте главни разузнавателни централи, но ръководена от няколко души в Лангли. Според Нокс обозначението „Служба за специални разработки“ звучеше малко превзето, въпреки че дейността на нейните служители съвсем не беше такава. Самият той беше затънал до гуша в „специални разработки“, като понякога се налагаше да работи по шест международни кризи едновременно.