![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
— Е, сега вече мислиш като библиотекар — язвително подхвърли Рубън.
— Може би имаме друг изход, вместо да минаваме в нелегалност — обади се Анабел.
Алекс се облегна на стената.
— Какво предлагаш?
— Да открием Оливър и да му помогнем да се измъкне.
— Забрави, Анабел. Това означава да ги заведем право при него.
— А и той сигурно е имал ловък план за бягство — добави Рубън.
— Наистина ли? Без документи, без пари? Преди време му дадох една кредитна карта. Наскоро я проверих. Не е използвана от месеци. Не може да вземе самолет, остава му само да бяга.
— Докато го пипнат — въздъхна Рубън.
— Може би иска точно това — тихо рече Алекс и останалите трима се втренчиха в него. — Успя да очисти Симпсън и Грей, но изпитва огромно чувство за вина заради Милтън. Може би не вижда смисъл да живее. Бяга, но неохотно. Знае, че ще го заловят, и се подготвя за това, което го чака.
— Няма да позволя животът му да свърши по този начин! — отсече Анабел.
— Не забравяй, че да откажеш да сътрудничиш на ЦРУ е едно, но пряката помощ — съвсем друго. Активното ти участие в бягството на Оливър ще означава, че те чака затвор. И то за дълго време.
— Не ми пука, Алекс. Спомни си какво направи той за мен. Рискува всичко, за да ми помогне.
— На нас също — добави Рубън.
— Алекс, ако не беше Оливър, ти също нямаше да си тук — изгледа го Анабел.
Агентът седна на някакво старо бюро.
— Чувам ви много добре. Но аз съм федерален служител и не мога да направя нищо повече.
— Никой не иска да се забъркваш в неприятности и не трябва да правиш нищо — каза Анабел, но тонът й не беше така любезен както думите.
— Просто гледай на другата страна — добави Рубън.
— А как мислите да го откриете? — попита Алекс.
— Това вече си е наша работа — хладно отсече Рубън и погледна Кейлъб. — Ти също си федерален служител. С нас ли си?
— Да — без колебание отвърна библиотекарят.
Лицето на Алекс помръкна.
— Е, май е време да се разделим — рече той и се смъкна от бюрото. — Желая ви късмет.
— Алекс… — започна Анабел, но вратата вече се беше затворила зад него.
Последните трима членове на клуб „Кемъл“ мълчаливо се спогледаха.
— Да върви по дяволите! — каза Рубън. — Дайте да помислим как да открием Оливър.
— Лисицата е излязла на лов, нали така? — погледна го втренчено Анабел.
— Да. И какво?
— Трябва да тръгнем след нея.
— Имаш план?
— Аз винаги имам план.
— Обичам те, момиче!
24
Стоун понечи да се приближи до Дани Райкър, но някакво движение в другия край на гробището го накара да се закове на място. Притисна се към каменния зид и изчака тъмната фигура да излезе от сенките на лунна светлина. В първия момент си помисли, че младежът ще бъде нападнат, и стегна мускули. Но едрият мъж се наведе и внимателно докосна рамото му.
— Ела, момче — тихо рече той. — Не е хубаво да стоиш тук.
Дани вдигна глава към шерифа Тайри, който му помагаше да се изправи.
— Не е хубаво, никак не е хубаво — изхлипа момчето и безсилно се облегна на широките му гърди.
— Много неща в живота са несправедливи, Дани. Но човек не бива да им се поддава.
— Искам да умра.
Тайри му удари плесница.
— Да не съм чул повече такива думи! Момичето е мъртво и ти не можеш да го върнеш!
— А това честно ли е? — проплака младежът и посочи гроба.
— Трябва да мислиш с главата си. Тя сама избра да отнеме живота си. Нищо не можеш да направиш. Хайде ела, ще те откарам у дома.
Дани избърса сълзите си и поклати глава.
— Ако мислиш така, значи си глупак! — гневно рече той.
Големият мъж внимателно го погледна.
— Знаеш нещо, което не ми е известно?
— Зная много неща, които не са ти известни, но това няма никакво значение.
— За Деби ли?
Главата на младежа клюмна.
— Не, за нея не знам нищо. Просто говоря, за да ми олекне.
— Каза, че съм глупак, ако мисля така. Ако мисля, че се е самоубила?
— Не ми слагай в устата думи, които не съм изричал, шерифе!
— Искам да чуя каквото имаш да ми кажеш, нищо повече.
В отговор младежът се обърна и започна да се отдалечава.
— Върни се, Дани!
— Не викай, шерифе. Ще събудиш мъртвите.
— Веднага се върни, момче!
— Ако случайно не си го забелязал, аз вече не съм момче, Тайри — обърна се Дани. — Отивам си вкъщи, освен ако не си решил да ми пуснеш един куршум в гърба.
Тайри се хвана кобура, а Стоун се сниши още повече. Точно в този момент никак не искаше да бъде забелязан.
Дани изчезна в мрака, а шерифът се обърна и бавно закрачи към колата си. Няколко секунди по-късно моторът изръмжа и патрулката пое към града.