Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

Алекс бавно кимна, но не каза нищо.

— Възможно ли е да се проследи обаждането му до Рубън? — попита Кейлъб.

— Изключено — поклати глава едрият мъж. — Мобилният ми телефон е на доста необичаен договор. Малко заобиколен…

— С една дума, крадеш чужди минути — тържествено обяви Кейлъб.

— И така може да се каже. Използвам услугите на приятел, на когото вярвам. Голям професионалист в тази област, няма начин да го пипнат.

— Мисля, че трябва да сравним записките си за това, което ни е казал Нокс — предложи Анабел. — Така ще получим представа къде сме.

Алекс започна пръв, последван от Анабел и Кейлъб. Когато приключиха, думата взе Рубън.

— Поднасям ти своите извинения, Кейлъб — обяви той. — По всичко личи, че си запазил самообладание.

— Ами… благодаря — троснато каза федералният библиотекар.

— И така, Нокс знае, че Оливър е Джон Кар — рече Алекс. — Знае и с какво се е занимавал в ЦРУ. Знае, че той е убил Симпсън и Грей. И е решен да го гони до дупка.

— Чрез нас — добави Кейлъб. — Слава богу, че няма как да се случи.

— Рано е да благодариш на бога, Кейлъб. Той знае къде сме, знае и че сме приятели на Оливър. Положително ще се възползват.

— Как?

— Като средство за натиск — сухо обясни Анабел. — За да го принудят да се предаде.

— Какво?! — извика Кейлъб. — Да ни използват за стръв? Абсурдно! Ние сме граждани на Съединените щати, а Нокс е държавен служител!

— Този факт не е бил от значение дори през петдесетте — поклати глава Алекс. — Той е държавен служител с ясно определена задача: да залови Оливър. И докато я изпълнява, ние си оставаме мишени.

— Това означава ли, че всички трябва да минем в нелегалност? — попита Анабел.

— Лично за мен е невъзможно — каза агентът. — Но ти със сигурност можеш да се заровиш в най-дълбоката дупка, Рубън също. Какво е положението при теб, Кейлъб?

— Защо Оливър ни постави в такава невъзможна ситуация? — простена библиотекарят.

— Не е имал друг избор — отговори Рубън. — Ако разсъжденията ни са правилни, той е гръмнал две ВИП персони в един и същ ден. След такава акция не можеш да си пиеш кафето и да чакаш да ти заблъскат с приклад по вратата.

Кейлъб поклати глава.

— Сигурен съм, че ако Оливър наистина ги е убил, не е оставил никакви улики — рече той. — Ако не броим писмото.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — възкликна Рубън. — Никой няма намерение да го съди. Пипнат ли го, ще изстискат от него каквото могат и ще му пръснат мозъка! Той е убивал по заповед на правителството и е бил принуден да мине в нелегалност, защото Грей и Симпсън са го прецакали и са искали да се отърват от него. — Беше се втренчил в Алекс. — Крил се е в продължение на трийсет години. После убиха Милтън. Не забравяйте какво ни каза Хари Фин: Симпсън е признал, че лично е заповядал Оливър и семейството му да бъдат ликвидирани. Ако някой е имал причина да убива някого, това е Оливър. Майната му на закона!

— Значи се страхуват от информацията за някогашни операции на правителството и искат да му затворят устата — каза Кейлъб.