Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
След като заобиколиха планинския скат, пътешествениците отново се качиха на конете и започнаха да се спускат сред повалени обли камъни и участъци мръсен лед, достигайки първите ниски храсти и недорасли дървета на няколко мили под прохода. Макар че вятърът все още беше студен, небето над главите им беше синьо; само няколко пухкави облака се носеха по него и им изглеждаха необичайно близо.
Гарион яздеше до господин Улф. Умът на момъка беше крайно объркан от онова, което се бе случило в пещерата, и той отчаяно желаеше да си изясни нещата.
— Дядо — подхвана младежът.
— Да, Гарион? — отвърна старецът, отърсвайки се от полудрямката.
— Защо леля Поул се опита да ме спре? Искам да кажа тогава, с жребчето?
— Защото беше опасно — отговори Улф. — Много опасно.
— Защо пък да е било опасно?
— Когато се опитваш да постигнеш нещо невъзможно, влагаш прекалено много енергия; и ако продължаваш с опитите си, това може да се окаже фатално.
— Фатално ли?
Улф кимна.
— Даваш от себе си всичко, на което си способен, не ти остава никаква сила и сърцето ти не е в състояние да бие.
— Не знаех — изрече изумено Гарион.
Улф се наведе, за да премине под някакъв нисък клон.
— Очевидно.
— Но нали самият ти непрекъснато повтаряш, че няма нищо невъзможно?
— Само в рамките на разумното, Гарион. Само в рамките на разумното.
Няколко минути продължиха да яздят безмълвно, шумът от копитата на конете им бе заглушен от мъха, който покриваше земята под дърветата.
— Може би трябва да науча повече неща по този въпрос — рече накрая Гарион.
— Тази мисъл не е лоша. Какво искаш да узнаеш?
— Ами всичко.
Господин Улф се засмя.
— Боя се, че това ще ти отнеме доста дълго време.
Сърцето на Гарион се сви.
— Толкова ли е сложно?
— Не. Всъщност е много просто, ала най-простите неща се обясняват най-трудно.
— В това няма никакъв смисъл — отвърна Гарион малко раздразнено.
— О, така ли? — Улф го изгледа развеселен. — Нека тогава ти задам един прост въпрос. Колко е две и две?
— Четири — бързо отговори Гарион.
— А защо?
Гарион се обърка за миг.
— Просто е така — отговори неубедително той.
— Но защо?
— Не е нужно да се пита защо. Просто си е така.
— Човек задава въпроса „защо“ към всичко, Гарион.
— Добре тогава. Защо две и две прави четири?
— И аз не зная — призна Улф. — Мислех си, че може би ти знаеш.
Преминаха край мъртъв дънер, който стърчеше изкривен, грозно бял на фона на наситено синьото небе.
— Въобще ще стигнем ли донякъде с този разговор? — попита Гарион. Сега изпитваше още по-голямо объркване.
— Всъщност смятам, че стигнахме доста далеч — отвърна Улф. — Какво точно искаше да узнаеш?
Гарион зададе въпроса си по възможно най-директния начин, доколкото позволяваха силите му:
— Какво представлява вълшебството?
— Веднъж ти казах. Вълшебството е необходимата Воля и необходимата Дума.
— Но това в действителност нищо не означава.
— Добре, нека опитаме другояче. Вълшебството е да извършиш нещо с ума си, а не с ръцете си. Повечето хора не го използват, защото е много по-лесно да се работи по другия начин.
Гарион се намръщи.
— Не ми изглежда трудно.
— Така е, защото нещата, които извършваше ти, се получаваха импулсивно. Никога не си сядал да обмислиш как ще постигнеш целта си — просто ги вършеше.
— Нима така не е по-лесно? Искам да кажа — защо просто не правя нещата, вместо да ги обмислям?
— Защото спонтанното вълшебство е само нискокачествена магия — изцяло неконтролируема. Всичко би могло да се случи, ако просто безотговорно изтървеш силата на ума си. Тя не притежава свое чувство за добро и зло. Представите за доброто и злото идват от тебе, не от вълшебството.
— Искаш да кажеш, че когато изгорих Ашарак, съм го направил аз, а не вълшебството? — попита Гарион и почувства, че при тази мисъл му прилошава.
Господин Улф сериозно кимна.
— Може би ще ти помогне, ако си спомниш, че ти беше и човекът, който даде живот на жребчето. Тези две неща взаимно се уравновесяват.
Гарион погледна през рамо към жребчето, което подскачаше след него като кученце.
— Искаш да кажеш, че вълшебството може да извършва или добри, или лоши неща?
— Не — поправи го Улф. — Само по себе си то няма никаква връзка с доброто и с лошото в света. Вълшебството не може да ти помогне да решиш как ще го използваш. Можеш да постигаш каквото си искаш чрез него — е, почти всичко. Можеш да сринеш върховете на планините, да забиеш дърветата с клоните в земята и корените към небето, можеш да накараш облаците да имат зелен цвят, ако това ти харесва. Ала ти трябва да решиш не дали можеш да извършиш нещо, а дали би трябвало да го извършиш.