Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Питие?
Кръглото лице на Зандино засия.
— Кока кола, моля.
Люк го изгледа накриво.
— Хубава роба — каза той.
— Традиционна — отговори Зандино, все още сияейки.
Нона се изкикоти.
— Мислехме, че ще изкара акъла на родителите ми, ако я носи на приема им тази вечер.
— Нищо не може да изкара акъла на Ефи и Юл — рече Люк. — Те са най-либералната двойка в Ню Йорк — и най-интересната. — Той им подаде напитките им. След това отстъпи назад и отправи дълъг критичен поглед към Бриджит. — Добре — каза той. — И какво ще правим сега?
— Ти си фотографът — отбеляза Нона.
Люк не я чу.
— Добре, скъпа — обърна се той към Бриджит. — Махни си обувките и застани пред апарата ето там.
Тя изскочи от ботушките си на Бланик и се изправи на светлосиния фон.
Люк включи стереото и гърленият глас на Ани Ленъкс изпълни студиото.
— Най-важното нещо е да се отпуснеш — каза той, зареждайки филми в два апарата. — Ще направя няколко черно-бели снимки и няколко цветни и ще видим какво ще излезе. Не е голяма работа. Само не ме нервирай.
Това, че най-сетне беше пред обектива, накара увереността на Бриджит да понамалее. Внезапно тя се почувства неудобно и не беше сигурна какво да прави. Беше си се представяла как дефилира на ревю в Париж, пристъпвайки самоуверено, облечена в тоалет на някой от най-големите дизайнери, и хвърляйки на всички онзи отработен поглед, който трябва да ги накара да паднат мъртви само защото тя е толкова велика. Но истинското заставане пред обектива я беше объркало напълно.
— Представи си, че апаратът е твоят любовник — каза Люк, заставайки зад него. — Имала си любовник, нали?
— Разбира се — отговори тя възмутено.
— Добре. Тогава направи го с апарата, накарай тези хубави очи да се включат. Косата ти да падне върху лицето… Това е… Сега наведи глава. Ще видим дали тук можем да направим магия.
Тя започна да позира, все повече потъвайки в работата, сякаш музиката я беше погълнала. Докато тя правеше всичко, което Люк искаше от нея, той започна да мърмори.
— Бъди естествена — извика той. — Естествена! Естествена! Става ли?
Той изщрака няколко пози, след това взе своя „Полароид“ и продължи да снима. Нона и Зандино стояха отстрани и я окуражаваха.
След един час непрекъсната работа Люк най-сетне беше готов да спре. Той се прозина и се протегна.
— Мисля, че стана… — каза той. — Каквото и да е.
— Кога ще можем да видим снимките? — попита Нона.
— Обадете се на помощника ми утре сутринта.
Адреналинът на Бриджит се беше покачил. Тя отново започна да броди из студиото, все още спирайки се пред всички фотографии по стените. Наред с тези на моделите имаше и снимки на знаменитости — Силвестър Сталоун с каубойска шапка. Уинона Райдър с червено бюстие. Джон Бон Джоуви гол до кръста.
— Познаваш ли всичките тези хора? — попита тя Люк.
— Разбира се, че ги познава — отговори Нона, хващайки огромна снимка на Робъртсън и Нейчър — друг известен модел; и двете не носеха нищо друго освен по чифт плътно прилепнали сини джинси и примамливи усмивки и прикриваха гърдите си с ръце.
— Каква снимка — възкликна Нона.
— Да — съгласи се Люк. — Това е част от рекламната кампания на джинсите „Рок-енд-рол“. Чувала ли си за тях?
— Не.
— Ще чуеш. Те ще станат по-известни от „Гес“ и „Калвин Клайн“, взети заедно.
— Сигурно — каза Нона с растящ интерес. — Единственото нещо е… — продължи тя, изучавайки фотографията. — Няма нищо необичайно в тази реклама. Две момичета… — мечтата на всеки мъж. Само това е било правено милиони пъти. Това не е кой знае какво, Люк. Робъртсън и Нейчър са се появявали на всяка корица от „Вог“ до „Ейлър“. Използването им в съвсем нова рекламна компания прилича на — нали знаеш — нещо като стари новини — тя млъкна, гледайки го невинно. — Нали нямаш нищо против, че казвам това?
— Напротив, имам — отговори Люк, недоволен от критиката й.
— Просто бях искрена.
Той намести очилата на носа си.
— Направи ми една голяма услуга, Нона — отиди другаде с твоята искреност.
— Не ми се връзвай. Аз съм точно момичето, което смята да си купи новата стока.
Той я погледна объркан.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не би си купила джинсите само защото тези модели са се появявали в рекламни кампании на други стоки?
Тя сви рамене.
— Не е нещо, което да не съм виждала преди.
Той изсумтя отегчено.
— Голяма досада си, Нона — винаги си била такава.
— Ама съм честна досада — каза тя, правейки дълга пауза, преди да продължи. — Виж, ако Бриджит носеше тези джинси…
— Предполагам, че искаш да я снимам в тях, такава игра ли играеш?