Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
От единствения прозорец на кулата се спусна въже с десетки вързани възли, показа се и една малка кръгла глава.
— Някои от тях са полезни, разбира се — добави Искарал.
Маппо въздъхна. Беше се надявал, че ще се появи някакво магическо средство за изкачване, нещо подобаващо за Върховния жрец на Сянка.
— Значи ще се катерим.
— В никакъв случай — отвърна възмутено Искарал. — Слуга ще се качи, после ще ни издърпа.
— Доста сила ще му трябва, за да се оправи с мен — каза треллът. — А и с Икариум.
Слуга остави подноса, плю си на ръцете и закрачи към въжето. Заиздига се нагоре със смайваща ловкост. Искарал клекна до подноса и наля вино в трите чаши.
— Слуга е наполовина бок’арал. Има доста дълги ръце. И мускули като желязо. Сприятелил се е с тях, сигурно заради него търпя всичките им злини. — Взе си чаша, подкани ги с жест и се надигна. — Цяло щастие е за Слуга, че съм толкова добър и търпелив господар. — Обърна се да види докъде се е изкатерил мъжът. — По-бързо, псе проскубано такова!
Слуга бе стигнал прозореца и вече се прехвърляше вътре.
— Слуга ми е дар от Амманас. Живот даден за живот взет. Една стара ръка, една нова. Истински повод за разкаяние. Ще видите.
Въжето се разклати. Върховният жрец изгълта последните капки от виното си, хвърли чашата и се затътри към въжето.
— Много дълго съм навън! Уязвим съм. Хайде, бързо! — Хвана се за един от възлите и сплете крака около въжето. — Тегли! Глух ли си? Тегли!
И полетя нагоре.
— Скрипци — каза Икариум. — Твърде бързо е, за да е нещо друго.
Маппо потръпна от болката, върнала се в раменете му, и отвърна:
— Не е това, което очакваше, както разбирам.
— Тесем — промърмори Икариум, докато гледаше как жрецът се промушва през прозореца. — Място за лечение. Самотен размисъл, депозиторий със свитъци и томове, ненаситни калугерки…
— Ненаситни?
Джагът погледна приятеля си и вдигна вежда.
— И още как.
— Колко тъжно наследство!
— Много.
— В този случай — каза Маппо, докато въжето се развиваше отново надолу, — мисля, че самотният размисъл е поразмътил нечий мозък. Надхитрянията с бок’арала и шепотът на един бог могат да побъркат мнозина…
— Все пак тук има сила, Маппо — промълви Икариум.
— Да — съгласи се треллът, докато пристъпваше към въжето. — Когато мулето влезе, в пещерата се отвори Лабиринт.
— Тогава защо жрецът не го използва?
— Съмнявам се, че при този Искарал Пъст ще намерим лесни отговори, приятелю.
— Гледай да се държиш здраво, Маппо.
— Добре.
Изведнъж Икариум се пресегна и сложи ръка на рамото на Маппо.
— Приятелю.
— Да?
Джагът се беше навъсил.
— Липсва ми една стрела, Маппо. Отгоре на всичко по меча ми има кръв, а по тебе виждам ужасни рани. Я ми кажи, бихме ли се? Не помня… нищо.
Треллът помълча, след което отвърна:
— Нападна ме един леопард, докато ти спеше, Икариум. Използвах оръжията ти, не си струва да го споменавам.
Икариум се намръщи още повече.
— Пак ми се губи време.
— Нищо сериозно, приятелю.
— Щеше ли да ми кажеш, ако не беше така? — В сивите очи на джага се четеше отчаяна молба.
— Че защо да не ти кажа, Икариум?
3.
По това време Червените мечове бяха най-прочутата от онези промалазански организации, които възникваха в окупираните територии. Възприемайки себе си като прогресивен с подкрепата на ценностите на имперското единство, този полувоенен култ се беше сдобил с мрачна слава заради своя брутален прагматизъм в справянето с недоволстващите…