Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Никога не съм чувал за тях.
— Организацията им е тайна — разсмя се Чула, — но не е твърде опасна. Най-много са тук и в Мемфис. Постепенно обаче броят им намалява благодарение на полицията на фараона, без да споменаваме за хода на времето. Е, господарю, нима смятате, че обществото им се е появило отново?
Амеротке поклати глава:
— До мен стигат всички полицейски донесения. В тях се говори за убийци, контрабандисти и всякакви коварни люде, но няма нищо за хиксоси. Те са част от историята, нещо отминало и вече мъртво като пустинния прах — протегна се Амеротке. — Очаква ни нов ден — погледна той към Чула. — Утре няма да ходя в съда. Отивам в оазиса Ашива — премести той погледа си към Норфрет, пресегна се и стисна ръката й: — Ти знаеш какво е за мен това място, нали?
— Оазисът Ашива — изрече Чула, изтривайки и последния знак на добро настроение от лицето си. — Господарю, сигурен ли сте, че там не ви грози опасност?
— Защо, той е само на половин ден път от Тива?
— По-рано тази вечер донесоха един труп в храма — уведоми го Чула. — Търговец. Бил нападнат и ранен тежко недалеч от оазиса. Намерили го група разузнавачи, но малко след това той издъхнал. Според думите му бил връхлетян от въоръжена банда пустинни бродници близо до оазиса.
Норфрет стисна силно ръката на Амеротке.
— Могат да нападнат самотен търговец — успокои Амеротке жена си и гостенина, — но какво могат да сторят на ескадрон от бойни колесници?
Той пусна ръката на Норфрет, отиде до края на покрива и погледна надолу в градините. Засадите и нападенията бяха обичайно явление в Червените земи. Истинско безпокойство у него обаче будеха двете загадки, пред които се бе озовал. Запита се какво ли би могъл да разбере в оазиса Ашива? А после се зарече да възобнови разпита на свидетелите, когато съдът продължи работата си. Ключът към убийството на Ипумер би могъл да помогне и за разрешаването на мистерията около екзекутора на Убийците на Сет.
Пета глава
Гласът на жреца ехтеше, докато слънцето се извисяваше в блестящото си великолепие и лъчите му заливаха тъмните скали на Червените земи с цветове, които спираха дъха. Амеротке и останалите бяха коленичили върху молитвените постелки с наведена глава и протегнати нагоре ръце: те поднасяха най-дълбоката си почит към бога Ра, изгряващ след нощното си пътуване през Подземния свят. Виковете на пустинята глъхнеха; дори лешоядите — кокошките на фараона — не се виждаха по небето. Амеротке произнесе с тих глас молитвата си и вдигна глава, поставяйки ръка над очите си. После погледна вляво, където ескадронът от колесници бе в пълна готовност. Излъсканите брони по корпусите проблясваха на утринната светлина. Великолепните коне, подбрани по двойки от оборите на фараона, стояха спънати и вслушани в тихите гласове на своите ездачи. Колесниците бяха трийсет — малък боен ескадрон. За всяка имаше водач и войник, въоръжен добре с лък и стрели, а също и с къси копия за хвърляне, които се намираха в златотъкани калъфи, закрепени отстрани.
Карнак също се изправи: молитвата бе свършила. Малкият лагерен огън, запален под няколко финикови палми, бе набързо угасен. Меховете с вода бяха пълни. Теджените, както наричаха водачите, проверяваха колесниците — колелата, осите, сбруята и юздите. Всички знаеха вестта за последното нападение на пустинните бродници. Карнак бе взел решение да не отлага и да не оставя нищо на случайността и късмета. Генералът се качи във водещата колесница, теглена от две великолепни черни кобили.
Амеротке нахлупи на главата си кожения шлем, подсилен в горната част — предпазна мярка не толкова срещу евентуално нападение, колкото заради вероятността да бъде изхвърлен от колесницата при внезапен отскок. После се качи в нея, а младоликият голобрад водач го поздрави с кимване. Амеротке стисна бронзовото перило на колесницата и разкрачи нозе върху кожения под. Водачът хвана юздите и цъкна леко с език на конете. Ескадронът от колесници се раздвижи, разтегляйки се постепенно в дълъг фронт.