Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— И какво като ходихте в храма на Сет? — Норфрет явно бе решила да не се отказва. Съпругът й отпи няколко глътки от бокала с вино, опипвайки инкрустациите от едната страна: змии с извиващи се тела, които се движат през лозе. Бокалите бяха изработени от сребро и злато и осеяни със смарагди — сватбен подарък от брата на Норфрет. Щом жена му ги сложеше на масата, Амеротке бе сигурен, че предстои нещо. Това бяха чашите на любовта им, които двамата си бяха разменили пълни с вино в сватбената нощ. Но сега бокалите му напомняха за чашите на Скорпиона в Червения параклис. — Храмът на Сет… — чукна леко бокала си Норфрет в неговия бокал. — Спомням си как веднъж — продължи тя замислено — гледах в Тива парад на Пантерите от Юга. Бяха се натъкмили в пълно бойно снаряжение. Крачещи пред тях вестители изреждаха славните им дела; красиви девици разхвърляха розови цветчета и им вееха с пъстроцветни щраусови пера… А сега един от тях е убит. Защо, уважаеми Амеротке?
— Не знам — отговори съдията. — От войната срещу хиксосите минаха трийсет години. Докато се прибирах у дома, мислите ми се въртяха около две правдоподобни заключения, засягащи убиеца. Първото е, че може да е от Аварис, но се е спуснал на юг, за да уреди стари сметки. Възможно ли е Мерецегер да е имала син, който сега да е жаден за разплата? Но не знам кой е и как да го открия…
— А второто?
— Някой, свързан отблизо с полка на Сет.
— Не съумя ли да попиташ всеки от тях къде е бил по времето, когато е бил убит Бейлет?
— Ще ги питам утре, но ти познаваш добре нрава на такива мъже. Те са властни и заети с много дела. Убиецът сигурно се е погрижил да прикрие добре следите си. Освен това трябва да ти кажа — намести се по-удобно Амеротке върху възглавницата, върху която бе седнал, — че жрецът Шишнак с потайни като на котка очи, когото видях в Червения параклис, също ми се стори подозрителна личност. Никак не мога да разбера неестествената тишина по време на убийството на Бейлет. Фактите сочат, че помещението е било същинско бойно поле.
— А посочените от теб обстоятелства никак не се нравят на божествената Хатусу. Така ли е?
— Абсолютно вярно: ядосана е като мангуста.
— Много подходящо сравнение — ухили се Норфрет.
— Царицата иска войската да е доволна и спокойна — бе отговорът на Амеротке. — Хората повтарят, че цели трийсет години не се е случвало нищо лошо, докато тя не наследи двойната корона.
— Фараон или не — отсече Норфрет, — божествената Хатусу никак не ми внушава респект…
— Фараон или не — отвърна й Амеротке, — тя е коварна и безмилостна.
— И утре ще си в Червените земи?
— Да.
— А какво ще стане с делото на Нешрата?
Амеротке се засмя и въздъхна:
— Упорита си като мангуста…
— И не по-малко опасна — съгласи се Норфрет.
— Утре заран, когато Валу дойде в съда, Асурал ще обясни, че заседанието е отложено, съдът е разпуснат и всички трябва да почакат…
— Добре де, но тя виновна ли е? Хайде — наведе се Норфрет над масата, — уверявам те, че бризът не е шпионин: няма да отнесе думите ти до Очите и ушите на фараона.
Амеротке знаеше, че няма да го остави на спокойствие. Освен това бе сигурен, че Норфрет е хитра и проницателна и че няма да се разбъбри. Споделеното от него щеше да остане само между двамата, макар че тя щеше да продължава да дразни приятелките и познатите си с бегло подсказвания факт, че знае повече от тях.
— Това убийство е странно в най-висша степен — отговори й той. — От едната страна са Пешеду, пухкавата му миловидна съпруга и двете им красиви дъщери. Очевидно Ипумер ги е видял на някой банкет и двамата с Нешрата са се влюбили до уши един в друг, ако може да се вярва на хорските приказки. Нешрата не излага живота си на показ. Това е известно на всички. А Ипумер е същинска загадка — чужденец от Аварис, пристига в Тива и става писар в Дома на войната благодарение на нечие мистериозно покровителство, ползва се с успех в компанията на дами, прочува се сред хесетките, харесват го най-малко две войнишки вдовици… И затова не разбирам защо е трябвало да се домогва така отчаяно до Нешрата — Амеротке издиша шумно.
— Има още нещо неясно — подсказа Норфрет. — Отнася се за самата Нешрата. Тя е млада, много богата и по всяка вероятност я очаква отговарящ на достойнствата й партньор. Но тя решава да дари с ласките си някакъв писар, за когото сигурно е знаела твърде малко.