Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Никой не можа да ми каже. Очевидно момичето се с измъквало тайно за срещи. Щом връзката им е била толкова дискретна, мъжът сигурно е бил женен. Все пак момичето се изпуснало веднъж, че приятелят й заемал висок пост във войската на божествената. Приятелка на убитата я задявала, че лъже, но момичето настоявало разпалено, че любимият й е не само офицер, но и един от героите на Египет, прочути като Убийците на Сет и Пантерите от Юга.
— Сигурен ли си?
Чула кимна и отпи от виното, без да отмества поглед от Амеротке.
— Аз съм пазителят на мъртвите, посветил съм се на Анубис. Никой от служителите на същия бог не би дръзнал да ме лъже. Питах момичето отново и отново, а то всеки път повтаряше едно и също. Не мисля, че лъже.
Амеротке подсвирна тихо.
— Новината наистина си струва — добави той шепнешком, като погледна към Норфрет, — а и би могла да обясни убийството. Едно младо момиче от храма забременява. Би могла да бъде настойчива в изискванията си, дори да заплашва. Ето защо е била убита, което лишава от живот и носеното от нея дете. Пазителю на мъртвите, не се съмнявам в думите ти, но хесетката е била умъртвена като ритуална жертва, принесена от хиксоски воин — Амеротке вдигна поглед към небето. Стори му се, че звездите са по-близо тази вечер. Дали нощта му предлагаше някой от своите номера, или той бе пийнал повечко вино? Затвори очи и се замисли върху казаното. То бе логично и смислено. Но дали убийството на Бейлет е било свързано по някакъв начин с нейното?
— Господарю, има и още нещо. Писарят Ипумер е готов за погребение. Разноските ще бъдат поети от Дома на среброто. Но когато подготвях трупа му — понамести се пазителят на мъртвите, — забелязах една татуировка, боята на която бе леко избледняла. Ползвах багрило, за да възстановя очертанията. Оказа се, че изобразява две кръстосани къси бойни тояги с удебелен връх — засмя се Чула, забелязвайки изражението в очите на Амеротке.
— Но това е символът на хиксоски благородник. Значи писарят не е египтянин по рождение?
— Да — съгласи се Чула. — А може и да е от смесен брак — син на високопоставен хиксос и египтянка. Когато войските на фараона завладяха Аварис, трябва да са останали много сираци.
— Вярно — кимна съдията, — а всеки с достатъчно здрав разум в главата би се постарал да заличи или да прикрие такава татуировка…
— Доколкото успях да установя — продължи Чула, — татуировката е била направена скоро след раждането му. Опитите да бъде заличена датират от времето, когато е бил на около година. Ипумер е мъж някъде към трийсет лета, така че трябва да се е родил приблизително около времето на големия разгром на хиксосите.
Амеротке се пресегна през масата и чукна леко бокала си в чашата на Чула.
— Добре си се справил, приятелю! — жрецът се изчерви, въпреки че строгото изражение не изчезна от лицето му. — Доста труд си положил — продължи съдията. — Затова настоявам да ни гостуваш тази вечер. Храмът на Сет няма да избяга до сутринта.
— За хесетката не знам нищо повече. Но Ипумер направо ме смая. Всеки в Тива има собствена история за убийството му. Ваше благородие, вие сте запознат с процеса на балсамирането, една от основните операции е изваждането на вътрешностите на мъртвия. Те се почистват и се поставят в канопи. Огледах внимателно органите на Ипумер. И смея да кажа — погледна той към Норфрет, която слушаше с голям интерес думите му, — че писарят дълго е вземал упойващи средства, въпреки че ми е трудно да го докажа.
— Опиати ли?
— Да, но не знам каква е била причината. Дали като приспивателно или за предизвикване на видения? Маково семе или пустинни треви? Тези средства могат да променят сетивата и да водят до усещане на удоволствие. Може би си струва да го знаете.
— Това обяснява внезапните пристъпи на остра възбудимост — рече Амеротке, — в които Ипумер е изпадал по отношение на Нешрата. Колкото повече научавам за този писар, толкова по-силно става подозрението ми, че смъртта му и убийството на Бейлет са свързани по някакъв начин, въпреки че не мога да разбера как и защо. Един факт придобива голяма важност: Ипумер има хиксоско потекло. Според мен не са случайност пристигането му в Тива и ухажването на дъщерята на един ветеран, който е помогнал за поражението на собствения му народ! — усмихна се Амеротке. — Трябва само да проумея дали Ипумер е дошъл тук по своя прищявка, или е изпълнявал чужда воля? Кажи ми — напълни той чашата на жреца, — ти си лекар: има ли много хиксоси в този град?
Чула стана много сериозен:
— Голям брой племена се именуват хиксоси. Някои от тях са от хетски произход и идват отвъд Синай. В сезона на хиената стават смесени бракове, а и някои египтяни преминават към тях. Така че може и да има повече, отколкото предполагаме. Преди трийсет години в Тива се сформира тайно общество от поддръжници на хиксосите, които обявяват скрита война на египетските завоеватели.