Да се обичаме с отворени очи

Между другото, предлагат ни да публикуваме работата си в Gestalt Journal. Аз вече им изпратих отговор, че проявяваме интерес и че поемаме задължението да изпратим материала преди 15 октомври.

Колко е хубаво, че книгата ще се публикува и в Испания! Подновеният контакт с теб ми дава вдъхновение да пиша.

Много мислих и за това, което ми разказа за връзката ти с Кармен или с «двете Кармен», които си опознал по пътя си. Според мен въпросът е да откриваме себе си всеки момент, наблюдавайки какви сме. С други думи, да не очакваме, че ние или партньорът ни ще оставаме същите, а да приемем, че човекът до нас може да ни изненада всеки миг и че ние също можем да изненадаме себе си, защото можем да бъдем различни. Вярвам все по-убедено, че идентичността е нещо, което сме измислили и което ни кара да страдаме. Ще помисля и ще напиша нещо за това.

През този месец ми се случиха две неща, свързани с това. В Карило12 прочетох последната книга на Милан Кундера, озаглавена «Самоличност»13. От гледна точка на постмодернизма, Кундера стига до същите заключения, до които стига Уелуд от позицията на будизма. В «Самоличност» се разказва за връзката между двама души. В редица случаи героите си задават въпроси за собствената си идентичност и за идентичността на другия. Никога не знаят кои са, нито кой е другият, но продължават да се търсят и да бягат един от друг, както правят всички двойки. На свой ред, Уелуд недвусмислено ни насърчава да изоставим идеята за егото.