Да се обичаме с отворени очи

Когато казваш, че си влюбен в идеята, усещам как сърцето ми се разтваря и се изпълвам с ентусиазъм. Истина е това, което ми каза веднъж: че думите преобразяват. Чувствам го, докато чета писмото ти, и затова исках да ти пиша сега — за да станеш част от това, което изпитвам.

Знаем, че влюбването трае кратко, както обикновено казваме на двойките, с които работим. После идват трудностите, но аз съм готова да премина през тях. Всеки път, когато нещата се усложняват, намираме изход. Може би това трябва да обясним на читателите си. С нас стават същите неща, както при двойките, и е много болезнено да не можем да се разберем. Но след като преминем през тази ситуация, връзката става по-стабилна и двамата израстваме.

Както винаги, аз съм тази, която се съсредоточава върху проблемите. Ти влагаш симпатията и очарованието, докато аз се насочвам към трудностите, към конфликта. Но това е добре, по този начин се допълваме.

Винаги е така. Затова се радвам, че правим някои неща заедно. Ти казваш същите неща, каквито и аз, но по забавен начин — и хората ги разбират по-добре. Но мисля, че е важно да говорим за това как понякога си влияем отрицателно. Можем да намерим изход, още повече че сега моментът е добър за нас.

Моят невротичен проблем е, че искам всичко начаса. Ставам нетърпелива и те преследвам. Тогава ти се дистанцираш и това ми се отразява още по-зле. Колкото повече искам аз, толкова повече се дистанцираш ти.

Когато осъзная това и се отдалеча от теб, ти започваш да ме търсиш. Аз омеквам и тогава ти се приближаваш по-близо, аз омеквам още повече и всичко отново тръгва като по вода.