Ден нула [calibre 1.48.0]

Но и той е такъв — брутален, суров и безмилостен — още от първия ден, в който облече униформата. Правилата за водене на бой са ясни и са били такива още от дълбока древност, когато хората за пръв път са вдигнали оръжие срещу ближния си.

Той успокоява дишането си, изпуска въздуха от гърдите си и бързо постига задължителната за всеки снайперист физиологическа стабилност. Пулсът му се забавя достатъчно, за да елиминира всякакво потрепване на цевта, показалецът му бавно натиска спусъка с центъра на възглавничката, за да предотврати страничните тласъци. Мишената е улучена. Талибанът прекъсва бягането си, завърта се на място като балерина и рухва на афганистанска земя, точно в средата на улицата. Куршумът на ефрейтор Джон Пулър-младши е пронизал мозъка му.

Той издърпва затвора и вкарва още един патрон, 7,62 мм.

На улицата изскача друг талибан, по-висок и още по-мършав.

Убийственият алгоритъм се повторя със светкавична бързина. Нервните окончания реагират дори по-бързо от куршума. Новото натискане на спусъка става причина втори афганистанец да се строполи на земята с липсващи части от мозъка. Мишената се завърта с фатална грациозност, сякаш си дава сметка, че това е последното изпълнение на пясъчната сцена. И този талибан, подобно на първия, изобщо не разбира, че е мъртъв. Мозъкът е твърде бавен за предварителна оценка на подобни ситуации. Във въздуха проехтяват отчаяните писъци на другарите му, последвани от остро прещракване на заредени оръжия.

Объркани са.

Предварителната му мисия приключва. Когато са объркани, хората се сражават зле.

Но вече трябва да бъде предпазлив, защото противникът осъзнава, че насреща си има сила, с която трябва да се съобразява. Пулър се обръща, за да погледне хората си. Всички са окървавени. Кръв шурти и от многобройните рани по собственото му тяло. Трима от момчетата му са мъртви и обгорени почти до неузнаваемост от мунициите, които са избухнали в ръцете им. Четвъртият е отхвръкнал встрани от огъня, но също умира. Десния му крак го няма, а на гърдите му зее грозна рана. Миг по-късно от дупката изригва тъмна струя артериална кръв, която го залива като някакъв сюрреалистичен фонтан. От смъртта го делят секунди. Но има четирима ранени, които Пулър може да спаси. Или да умре, докато го прави.

Проехтяват изстрели. Талибаните вече не тичат. Заели са позиции и се прицелват в него с всевъзможните си оръжия — някои дори американски, а други съветски, останали от последната инвазия. С очевидното намерение да го ликвидират.