Преследвана

— Исках да го предупредя за гарваните, за да изведе семейството си от града. Хийт не ми е вече гадже, но това не значи, че искам да му се случи нещо лошо.

— Гарвани ли? Какви гарвани? — попита Хийт.

— Някой ще ми обясни ли какво става тук? — изнерви се Ерик.

— Какво става ли? Какво имаш предвид? Оная шибана буря, дето вилня до среднощ и после се обърна на ледена вихрушка, или питаш за цялата лайняна история с онази банда? И кои са гарваните?

— Банда ли? Каква банда? — стресна се Ерик.

— Не, няма да ти кажа нищо, преди да ми отговориш на въпроса.

— Гарваните са птицеподобни демонични същества от митологията на чероките — отговорих вместо Ерик. — Миналата вечер докъм полунощ те бяха само зли духове, но всичко се промени, когато баща им, един безсмъртен, на име Калона, се освободи от подземния си затвор и настоящият му адрес е: Тулса, «Дома на нощта».

— Дали е добра идея да го запознаваме с всичко това? — погледна ме Ерик.

— Защо не оставиш Зоуи да прецени какво да ми каже и какво не? — изпухтя Хийт. Беше явно, че едва се сдържа да не се метне на врата му.

Ерик не остана по-назад.

— Ти си човек! — изсъска той, сякаш Хийт беше болен от сифилис. — Не можеш да проумееш някои неща. Не помниш ли, че само преди два месеца се наложи да ти спасявам тъпия човешки задник от банда вампири?

— Не ме спаси ти, а Зоуи. И, ако обичаш, набий си най-после в тъпата глава, че познавам Зоуи от милион години и «проумявам» какво ми говори още от времето, когато ти дори не си знаел, че тя съществува.

— Така ли? А аз да ти припомня ли колко пъти миризливият ти човешки задник я е излагал на опасност?

Това укроти Хийт.

— Виж, не мисля, че съм я изложил на опасност, като дойдох тук. Исках само да се уверя, че е добре. Опитах се няколко пъти да й звънна, но връзките са объркани.

— Хийт, не се тревожа, че аз съм в опасност, а защото мисля, че ти си в опасност — казах аз и хвърлих към Ерик поглед с ясно послание: «Затваряй си устата».

— Да, вече знам за онези гадни хлапета, дето се опитаха да ме ухапят миналия път, когато бяхме тук. Не мога да си спомня всичко, което се случи тогава, но това го помня ясно — той бръкна в джоба на страхотните си дизайнерски дънки и извади един страховито изглеждащ черен револвер с къса цев. Вдигна го към очите ми и каза гордо. — На татко е. Имам и допълнителни амуниции. Ако ми налетят отново, ще мога да застрелям тези, които вие не успеете да убиете.

— И ходиш по улиците със зареден пистолет в джоба!

— Спокойно, Зо. Спуснал съм предпазителя. И първото гнездо е празно. Не съм идиот.

Ерик изсумтя подигравателно и Хийт веднага присви очи. Реших да се намеся, преди да започнат да се бият в гърдите, и заговорих бързо, като се целех в изпълнения с тестостерон въздух между тях.

— Те вече не ядат хора, Хийт. Няма да се наложи да убиваш никого. Когато казах, че се тревожа за теб, имах предвид гарваните.