Преследвана
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Преследвана». Краткое содержание книги:
— Съвсем откачи! — си казах на глас.
Близката газена лампа като че ли се обиди от думите ми и угасна. Разтреперана от страх, започнах бавно да отстъпвам надолу по тунела, като държах очите си на четири за всичко, което можеше да се окаже, че не е плод на въображението ми, а истинска заплаха. Така, на заден ход, стигнах до металната стълба, която водеше към приземния етаж на депото. Зави ми се свят от облекчение и хванала в една ръка бирата, а в другата — големия плик със сандвича със сиренето, вдигнах крак на първото стъпало. Тъкмо се питах как да продължа, когато през отвора отгоре се показа силна мъжка ръка и ми изкара ангелите.
— Подай ми бирата и сиренето, иначе ще се пльоснеш по задник.
Вдигнах поглед и видях усмихнатото лице на Ерик. Преглътнах бързо и извиках едно весело «благодаря». Подадох му бирата и сиренето и изкачих с лекота останалите стъпала.
В сутерена беше с няколко градуса по-студено, отколкото в тунелите, което се отрази добре на зачервеното ми от уплаха лице.
— Радвам се, че все още те карам да се изчервяваш — каза Ерик и погали пламналата ми буза.
За малко не се изпуснах да кажа, че не той, а тъмните сенки в тунела са причина за червените ми бузи, но веднага си представих как се смее и ми се подиграва, че се страхувам от прилепи. Подозирах, че причината за прекалената плашливост е онзи скапан сън. Но наистина ли исках да разкажа на Ерик, или на когото и да било, за Калона?
Категорично не! Вместо това, отвърнах:
— Тук е много студено. И знаеш, че мразя да се изчервявам.
— Да, през последните няколко часа температурата падна рязко. Термометърът направо полудя. Навън е като във фризер. Знаеш ли, прекрасна си с тези розови бузки.
— Ти и баба ми сте единствените на света, които мислите така — засмях се малко накриво.
— Защото само ние разбираме от Зоуи — засмя се и той и отвори сандвича със сиренето.
Огледах внимателно помещението. Тук също беше тихо, но не така зловещо като в тъпите тунели. Ерик разполагаше със стол, беше го сложил близо до входа със стълбата. До него имаше две газени лампи, наполовина празна еднолитрова бутилка от «Планинска роса»(Пфу, гадост!) и — изненада — книгата на Брам Стокър «Дракула». Картончето показваше, че е стигнал някъде до половината. Вдигнах вежди и го погледнах въпросително.
— Какво? Взех я от Крамиша — усмихна се виновно той и ми заприлича на малко сладко момче. — Добре де, признавам, стана ми любопитно, понеже преди време ти ми каза, че е една от любимите ти книги. Но съм стигнал само до половината, затова не ми казвай как завършва.
Усмихнах се широко, поласкана, че чете «Дракула» заради мен.
— Ох, моля ти се! Ти знаеш как завършва. Всеки знае — харесваше ми, че такъв як, висок и готин пич като Ерик чете подобни книги и гледа «Междузвездни войни». — Значи ти харесва, а?
— Колкото и да е странно — да — усмихна се той. — Мислех си: глупости някакви, приказки за вампири-чудовища, нали знаеш, старата школа.
Веднага се сетих за Неферет. За мен тя беше чудовище с красива маска. Мина ми през ума, че въпросите ми за червените хлапета така и не намериха отговор, но веднага обърнах гръб на всичко, не исках злото да развали специалния момент между нас. Върнах се на «Дракула» и казах:
— Така е. Дракула е представен като чудовище, но на мен ми става жал всеки път, когато я препрочитам.
— Жал ти е за него ли? — изненада се Ерик. — Та той е олицетворение на злото!
— Да, но обича Мина. Откъде едно олицетворение на злото може да знае какво е любов?
— Хей, още не съм стигнал дотам. Не ми разваляй удоволствието.
— Вече знаеш, че Дракула се влюбва в Мина. Пие кръв от нея и тя започва да се променя. Мина е причината да проследят графа и накрая…
— Спри! — засмя се Ерик, грабна ме в прегръдките си и закри устата ми с ръка. — Не се шегувах, наистина не искам да ми казваш как завършва. Устата ми не можеше, но очите ми се засмяха. — Обещаваш ли да бъдеш добро момиче, ако махна ръката си?