Пепел [bg]

– Определено не е дошъл с „Федерал Експрес“[11]. Освен това кучето има нужда от месо... Слушай, седни, преди да си се строполила.

– Ели спомена, че според теб съм... имала сътресение. Не трябва ли да спиш, ако имаш сътресение?

– Е, предполагам, че имаш нещо друго предвид – отвърна той и Алекс реши, че Том Идън има много хубава усмивка, особено с тази трапчинка отляво. Всъщност май не беше много по-голям от нея. Най-вероятно беше на... деветнайсет? Двайсет? Запита се дали няма някакъв деликатен начин да изясни този въпрос, а после се запита защо изобщо се пита.

– Как е главата ти? – поинтересува се Том.

– Сякаш някой ме е халосал с тухла.

– И още как. Имам малко ибупрофен, но първо трябва да хапнеш нещо. – Посочи с ножа в ръката си. – Хапчетата са в онази платнена торба ей там и можеш да облечеш това яке. Ще ти е малко възголемичко, но все е по-добре от нищо. Съжалявам за суичера ти, но беше толкова съдран, че го използвах за шината на кучето.

Шубата беше доста по-добре от нищо: тъмносива на цвят с дължина, стигаща точно на средата между дупето и коленете. Платът беше с дъх на мускус, който излъчваше миризма на сигурност, все едно си обгърнат от силни ръце, които знаеш, че никога няма да те пуснат.

Том ù подаде едно канче и туристическа алуминиева чиния с връх.

– Знам, че си гладна, но недей да бързаш. Нали не искаш да го върнеш обратно?

Стомахът на Алекс се свиваше от глад, но тя дори не посегна към храната, въпреки че Ели вече нагъваше лакомо.

– Слушай, не искам да бъда неблагодарна, а ти наистина застреля онзи тип...

– Онзи тип се наричаше Джим и беше мой много добър приятел. Но няма защо.

– О, съжалявам. И благодаря. Искам да кажа, затова че ни спаси. – А после, решена да стигне докрай, додаде: – Но въпреки всичко не те познавам и не помня какво се случи, след като ти... след като ти застреля приятеля си.

– Ами, тогава ти припадна. Почти в самата река и се наложи да те извадя. А след като се уверих, че още дишаш... Ели, какво стана после?

– Помогна ми да сляза от дървото, Том – отвърна Ели, чиято брадичка беше омазана със сос. Тя се усмихна доволно на Алекс: – Том ми позволи да нося пушката му.

– С което се справи много добре – обади се Том.

– Понеже ти трябваше да носиш Алекс, от чиято глава шуртеше кръв.

– Точно така. – Том спря погледа си отново на Алекс. – След това те заших, разпънах палатката, свалих мокрите дрехи на Ели, а после двамата с нея свалихме и твоите мокри дрехи, след което... Наистина ли държиш да продължа?

– Не... да. – Тя обви ръце около себе си. – Да не би да си, знам ли, нещо като медицинска сестра? Или пък студент по медицина? Откъде знаеш толкова много неща?

– В армията получаваш някои основни познания по военна медицина, а ако се навърташ покрай медиците и стига да искаш, можеш да научиш и нещо повече.

– Ясно. Но щом си в армията, какво търсиш тук?

– Взех си отпуск от мисията в Афганистан. А тук бяхме на лагер – аз, Джим, неговият чичо Стан и баща му, Ърл. Джим беше командир на отряда ми, но не мога да ти кажа къде лагерувахме, защото ще трябва да те убия.