Пепел [bg]

– Не знам, Ели.

Очите на Ели светнаха като фарове.

– Докато ти спеше, Том спомена, че в момента не било безопасно да се върнем у дома, а още по-малко да отидем в някой от големите градове. Каза също, че ако става дума за нещо наистина голямо, нямало да има ток и вода, както и начин да намериш храна, тъй като нищо нямало да работи. Хората щели да изпаднат в паника и вероятно да станат агресивни един към друг.

Алекс понечи да отговори, ала в този миг ципът на палатката се отвори и вътре се появи главата на Том:

– Как е настроението? – попита той.

– Онези неща не са верни – обяви Ели не особено убедено.

– Тъкмо си говорехме за теб – обясни Алекс.

– Затова, значи, ми горяха ушите. – Том влезе странично вътре. Палатката беше двуместна и много тясна. Алекс усещаше Том зад гърба си, долавяше миризмата му – ухание на горяща дървесина и толкова силен дъх на мускус, че почувства леко замайване. – Какво има? – попита той.

– Питахме се... – започна Алекс и го погледна през рамо, при което лицата им се оказаха на сантиметри едно от друго. Светлокестенявата му коса, гъста и чуплива, беше разрошена, а бузите му – поруменели, сякаш току-що се е спуснал по някоя ски писта. Освен това миришеше така хубаво. Пулсът ù се учести, усетила силна вълна на привличане. – Казал си на Ели, че не било разумно да се връщаме.

Том плъзна бърз поглед към Ели.

– Ще говорим за това утре сутрин. Сега Ели трябва да се наспи.

– Добре – отвърна Алекс, схванала намека.

– Не ме оставяй – обади се Ели и постави ръка на рамото на Алекс. – Не искам да си лягам.