Пепел [bg]

И двете алтернативи звучаха достатъчно отчайващо. По същия начин се бе почувствала, когато Барет бе изложил плюсовете и минусите на лъчетерапията: „Възможно е да настъпи обгаряне или увреждане на мозъчния ствол, но поне костният мозък няма да бъде засегнат“.

– Кое от двете мислиш, че е станало? – попита Алекс.

Том сви рамене.

– Или едното, или другото. Или пък и двете. Нямам представа. Северна Корея има бомби, Ирак произвежда ядрени оръжия, Израел вече разполага с такива, а не бива да изключваме от сметките и Русия. Освен това не е толкова трудно да се създаде електромагнитна бомба. Схемите ги има в интернет. Сигурен съм, че нашите военни разполагат с тях. Проблемът обаче е, също както и с ядреното оръжие, бомбата да бъде транспортирана до целта. Ако говорим на едро, значи става дума за ракети. Но в такъв случай се увеличава рискът да бъдат забелязани. Ще последва контраатака, преди да е станало прекалено късно. Ако нещата се развият възможно най-зле, ще изстрелят всичко, с което разполагат. Това се нарича „взаимно ядрено унищожение“, с други думи говорим за патова ситуация, в която няма победител. Тоест, ако ни нападнете, ще ви издухаме в каменната ера заедно с целия свят.

– Откъде знаеш всичко това? – поинтересува се Ели. – Не можеш да бъдеш сигурен.

Изведнъж Том придоби уморен вид.

– Знам достатъчно. Аз съм експерт по обезвреждане на взривни устройства.

– Какво значи това? – попита Ели.

– Това означава – отвърна Том Идън – че аз съм този, когото изпращат да се погрижи бомбата да не избухне.

– Значи не си свършил работата си, Том – каза Ели и избухна в сълзи.