![Пепел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/2/4/pepel-bg-download.jpg)
Пепел [bg]
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711728
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Пепел [bg]». Краткое содержание книги:
„Падни! – помисли си Алекс ожесточено. –Падни!“ Ала животното не падна. В следващия миг вече стоеше изправено, а Алекс си даде сметка, че никога няма да успее да стигне до Ели навреме.
Хвърли поглед назад към кучетата в мига, в който те се откъснаха едно от друго. Мина дишаше учестено, гръдният ù кош се издуваше и свиваше като мях на гайда. Кръв се стичаше от рана на шията ù, а когато Мина заотстъпва назад, Алекс забеляза, че кучето накуцва, като гледаше да не натоварва левия си хълбок. Помиярът също беше в кръв, но по-едър и мускулест, и Алекс си помисли, че Мина щеше да изгуби битката с него.
В този момент Ели изпищя отново и за един кратък, но фатален миг Мина отклони вниманието си. Кучето завъртя глава, за да подири с поглед своята стопанка...
Помиярът не пропусна този шанс.
Той наведе глава и се хвърли в атака, забивайки рамо в гръдния кош на по-дребното куче, което се преметна презглава. Като извиваше тяло в напразни опити да се превърти във въздуха, Мина се пльосна с мощен плясък във водата право по гръб. Ала преди още да успее да се изправи, помиярът бе вече до нея, оголил извити като ятагани остри зъби. В последния миг Мина успя да се изправи, но помиярът бе преценил правилно дъгата на своята атака. И челюстите му се сключиха около предния крак на Мина. Чу се силно и остро хрущене и тогава животното нададе пронизителен, неестествено човешки писък, след което останало на три крака, се опита да запази равновесие.
– Не! – изкрещя Алекс. Парализата я напусна, тя грабна един камък с големината на юмрук и го метна.
Камъкът уцели кучето в ребрата. Помиярът изскимтя леко – повече от изненада, отколкото от болка – и се завъртя, за да застане лице в лице с новия си нападател.
„О, боже!“ Алекс усети как вътрешностите ù омекват. Посегна за нов камък, като не смееше да откъсне очи от помияра. „Ако ме нападне, ако не улуча...“
В следващия миг неочаквана, натрапчива воня изпълни ноздрите ù. Дъхът ù пресекна. Тогава помиярът от другата страна на потока се закова сепнато на място, повдигна подобната си на чук глава и я завъртя нагоре по течението. Значи той също го беше надушил. Алекс забеляза, че ушите на кучето се присвиха плътно към черепа, а опашката му хлътна между задните крака. Помиярът отстъпи крачка назад, а после и още една, след което прецапа през плитчините и се запрепъва нагоре по десния бряг на реката.
Алекс не можеше да помръдне. Пазейки равновесие на три крака, Мина стоеше нащрек с настръхнала козина по гърба, но в следващия миг кучето обърна глава наляво и заръмжа с оголени зъби.
„Познавам тази миризма – помисли си Алекс, при което гърдите ù се изпълниха с ужас. – Божичко, наистина я познавам!“
Тази воня ù напомняше за лятото, горещо и знойно. Това беше смрад на отровен асфалт и на прегазено животно, подпухнало от разложение. Зловонието беше плътно като мъгла – смърдеше на гниеща плът и размазани на каша черва – и беше толкова силно, че се събра на топка в устата ù и полепна по езика.
Плъзна поглед наляво.
И тогава видя мъжа.
21
Той стоеше сред дърветата, почти на същото място, където се бяха появили кучетата. Беше с къса коса, подстригана по войнишки, и много мръсен: с окъсани дрехи и покрита с чернилка и кръв кожа. От него се носеше воня на смърт и разложение.
Дивите кучета бяха ужасени. Алекс надушваше страха им. Помиярът се бе шмугнал в гората, ала колито продължаваше да стои на високия бряг едва на двайсет стъпки от мъжа. С ниско приведена глава и оголени зъби, кучето се бе оттеглило досами реката, ала нямаше накъде повече да отстъпва. А на дървото, само на десет стъпки от Ели, овчарката стоеше като истукан.
Ели заговори първа:
– Помогнете ни! Моля ви, помогнете!
Мъжът отвори уста и за един кратък миг Алекс реши, че всичко може да се оправи – надежда, която бързо се изпари.
От устата му се разнесе неопределен рев, който звучеше толкова примитивно, че косъмчетата по гърба на Алекс настръхнаха. И тогава той тръгна напред, нападаше, с протегнати ръце, с хищнически извити пръсти и с онзи ужасен рев, който изобщо не спираше.
Алекс успя да си помисли само: „Божичко, не. Ели!“
Мъжът се спусна право към колито. Беше невъобразимо бърз и гъвкав като пантера. Колито незабавно отскочи вдясно, при което се озова на самия ръб. Едната от задните му лапи пропадна надолу и кучето се подхлъзна. В следния миг ръката на мъжа се стрелна напред и сграбчи сплъстената козина на животното. От гърлото на колито се изтръгна висок, смразяващ кръвта вой, когато четирите лапи се отделиха от земята и мъжът започна да го засилва, да завърта безпомощното животно около себе си, като използваше собствената му тежест по начина, по който гюлетласкачите набират скорост.