Прозрение

— Няма да се върнат скоро — каза Доган на Ецио, когато всичко приключи.

— Да се надяваме. Опитът ме е научил, че тамплиерите не обичат провалите.

— Е, ако пробват отново, ще се наложи да ги заобичат.

Ецио се усмихна и потупа Доган по рамото.

— Такива думи ми е приятно да чувам!

Той понечи да си тръгне.

— Къде отиваш? — попита Доган.

— Ще се присъединя към Юсуф на Големия базар. Изпрати ми вест, ако тамплиерите се прегрупират.

— Не е много вероятно, но първи ще научиш.

— И се погрижи за ранените. Порязаха лошо главата на сержанта.

— Вече го превързват.

— Мога ли да използвам въжения път?

— Щом стигнеш до южния бряг на Златния рог. Но дотам трябва да пресечеш с ферибот. Най-бързият път до полуострова.

— Ферибот?

— Щяха да строят мост, но незнайно защо се отказаха.

— Аха — каза Ецио. — Помня, че някой го спомена.

Той протегна ръка.

— Allaha ismarladik.

— Gtile, gale — усмихна се Доган. — Довиждане.

Укритието, накъдето Ецио се запъти, се намираше недалеч от базара, в Имперския квартал, между самия пазар и древната църква „Света София“, превърната понастоящем в джамия. Ала битката се водеше на известно разстояние на югозапад, близо до доковете край южния бряг на града. Ецио постоя минута-две върху покрива, наблюдавайки схватката, развихрила се по улиците и кейовете под него. Въжето от дървената колона до него отвеждаше току до Юсуф, когото бе забелязал да се бие с гръб към водата в най-яростното гъмжило. Отблъскваше половин дузина едри наемници, а другарите му бяха твърде заети, за да му се притекат на помощ. Ецио окачи куката върху въжето и се спусна надолу. Скочи от три метра и половина и разперил ръце като орлови криле и извадил скритото острие, се приземи върху гърбовете на двама от Юсуфовите нападатели, събаряйки ги на земята. И двамата умряха, преди да успеят да реагират. Другите четирима се обърнаха към Ецио и позволиха на Юсуф да ги заобиколи по фланга. Ецио размаха куката.