Прозрение

— Както знаеш, банкерството не ми е в кръвта, както мореплаването — в твоята.

Пири се засмя.

— Добре казано!

Той отпи от кафето и сбърчи чело, когато устните му докоснаха парливата течност. После стана, раздвижи рамене и остави молива.

— Стига празни приказки. Виждам, че вече разгледа чертежите, върху които работя. Разбра ли какво представляват?

— Разбрах, че не са карти.

— Карти ли търсиш?

— И да, и не. Искам да те питам нещо за града, преди да заговорим за друго.

Пири разпери длани.

— Давай!

Ецио извади дневника на Николо Поло — „Тайният кръстоносен поход“ — от кожената торбичка, провесена над хълбока му, и го показа на Пири.

— Интересно! — възкликна морякът. — Разбира се, знам всичко за семейство Поло. Чел съм книгата на Марко. Преувеличава малко според мен.

— Взех дневника от един тамплиер в Масяф. Юсуф знае за нея и какво съдържа.

— Масяф? Бил си там?

— Споменава пет ключа за библиотеката на Алтаир. От прочетеното разбрах, че Алтаир е поверил ключовете на Николо, а той ги е донесъл тук и ги е скрил.

— И тамплиерите го знаят? Значи се надбягваме с времето.

Ецио кимна.

— Вече са открили единия ключ, скрит в подземието на Топкалъ сарай. Трябва да намеря останалите четири.

— Откъде ще започнеш?

— Знаеш ли къде се е намирал търговският пункт на семейство Поло?

Пири го погледна.

— Ще ти кажа с точност. Ела тук.

Той го поведе към голяма, изключително подробна карта на Константинопол, окачена на стената в златна рамка без декорации. Взря се за миг и после потупа с показалец мястото.

— Тук е. На запад от „Света София“. Съвсем близо до ателието ми. Защо? Има ли връзка?

— Гложди ме предчувствие и искам да проверя.

Пири го погледна втренчено.

— Много ценна книга — изрече бавно.

— Да. Безценна, ако се окажа прав.

— Е, гледай да не попадне в погрешни ръце.

Пири замълча замислено и след малко продължи:

— Внимавай, когато откриеш стария търговски пункт на семейство Поло. Възможно е да намериш повече, отколкото предполагаш.

— Да искам ли обяснение?

— Не мога да ти го дам. Просто те моля да бъдеш предпазлив, приятелю.

След кратко колебание Ецио реши да довери на Пири още една тайна:

— Мисля, че това място е отправна точка на издирването. Сигурен съм, че там е скрито нещо, което ще му даде първата насока.

— Възможно е — съгласи се безизразно Пири. — Но не забравяй предупреждението ми.

После лицето му се разведри и той потърка енергично длани, сякаш прогонва демони.

— След като обсъдихме този въпрос, с какво друго да ти помогна?

— Сигурен съм, че се досещаш. Дойдох тук с мисия, навярно най-съществената за асасинския орден, и Юсуф твърди, че няма да откажеш да ме научиш как да правя бомби. Специалните, които си изобретил.