Прозрение
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–211–2
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Прозрение». Краткое содержание книги:
Свят на мистицизъм, машинации и убийства. В него могъщите и влиятелните са готови на всичко, за да защитят своето господство. В него бунтът се заражда в най-тъмните улички и мрачни алеи. В него този, който има властта да убива, има и силата да променя света.
Какво ти остава да постигнеш, когато си спечелил всичките си битки и си победил враговете си?
За да получи отговорите на най-важните въпроси, Ецио тръгва по стъпките на Алтаир — Върховния учител асасин. Следвайки неговия път, той попада в Константинопол, сърцето на Османската империя, където нарастващата армия на тамплиерите заплашва да дестабилизира региона. За Ецио е настъпил моментът за решаваща битка…
После на свой ред изпълни салтомортале.
20
На другата сутрин Ецио и Юсуф седнаха в двора на асасинската щабквартира и заразглеждаха чертежите, разпънати върху масата. Планираха следващия си ход. Не се съмняваха, че тамплиерски куриери от Масяф много скоро ще пристигнат тук, ако вече не бяха дошли, й, че трябва да очакват мащабна тамплиерска атака.
— Тамплиерската организация е като хидра — каза мрачно Ецио. — Отрязваш една глава, а на нейно място поникват две.
— Не и в Рим, менторе. Погрижихме се за това.
Ецио замълча. Опипа с палец острието на куката, която смазваше с дървено масло.
— Впечатлен съм от това оръжие, Юсуф. Братята ми в Рим биха могли да извлекат голяма полза от него.
— Не е трудно да се изработи — отвърна Юсуф. — Стига да попаднеш на подходящия човек.
— Искам да се поупражнявам още — каза Ецио, без да съзнава, че скоро ще му се удаде възможност, защото в този момент вратата към улицата се отвори рязко, преди Азизе да успее да стигне до нея, и Касим, един от лейтенантите на Юсуф, връхлетя вътре с подивели очи.
— Юсуф бей, ела бързо!
Юсуф скочи тутакси на крака.
— Какво става?
— Атака на два фронта! Нападнаха укритието ни в Галата и на Големия базар.
— Няма край! — възкликна гневно Юсуф. — Всеки ден все по-лоши новини.
Той се обърна към Ецио.
— Дали не е атаката, от която се боеше?
— Няма начин да разберем, но трябва да отвърнем на удара.
— Разбира се. Сърбят ли те ръцете да развъртиш меча?
— Мисля, че знаеш отговора. Ще направя каквото трябва.
— Човек на място! Време е да пробваш куката в действие. Да вървим!
21
След миг вече тичаха по покривите към укритието в Галата. Когато наближиха, слязоха на улицата, за да не ги забележат византийските стрелци с арбалети. Откриха обаче, че пътя им препречват тежковъоръжени наемници, които им заповядаха заплашително да отстъпят. Те се престориха, че се отдалечават, съвещавайки се тихо.
— Използвай куката си, менторе — каза Юсуф. — Има сигурен начин да заобиколим главорезите с максимум скорост и минимум врява.
— Звучи ми добре.
— Гледай. Наричаме го кука и кълбо.
Без повече приказки Юсуф се обърна към войниците, строени срещу тях. Избра един и хукна с мълниеносна скорост към него. Преди мъжът или другарите му да успеят да реагират, той подскочи във въздуха точно пред мишената си. Пресегна се с извадена кука и дясната му ръка я заби в задната част на колана на мъжа. После Юсуф го прескочи със салто, освобождавайки същевременно острието си, и се отдалечи светкавично от занемелите наемници. Преди да успеят да се съвземат, Ецио последва примера му. Докато прелиташе със салто над мъжа, той го улови за врата и го събори на земята. Приземи се на няколко крачки зад него и се втурна да догони съратника си.
По-нататък обаче ги очакваха още войници. В схватката с тях Ецио научи нова техника от селджукския си приятел. Този път Юсуф размаха куката ниско, наближавайки целта си, сниши се и подхвана глезена на противника, събаряйки го, докато профучаваше край него. Ецио отново повтори видяното и скоро настигна водача на истанбулските асасини.
— На това му викаме кука и бягство — ухили се Юсуф. — Но виждам, че си роден за това оръжие. Отлична работа.
— Едва не се препънах. Трябва да се усъвършенствам.
— Ще имаш достатъчно възможности.
— Гледай, идват още!
Намираха се на кръстовище. Четирите улици бяха безлюдни — схватката бе принудила обикновените граждани да се изпокрият в сградите и да залостят вратите. Юсуф и Ецио обаче бяха в безизходица — многобройни отряди от византийци се спускаха с грохот към тях от всички страни.
— Ами сега? — попита Ецио, изваждайки и сабята, и скритото си острие.
— Прибери ги, менторе. Когато се изморят да тичат, тукашните асасини политат във въздуха.
Юсуф се закатери по най-близката стена, следван по петите от Ецио, който си помагаше все по-умело с куката. Когато се изправиха горе, Ецио забеляза, че в този район върху множество покриви се издигат дебели вертикални дървени стълбове, между които са изпънати въжета. Посредством система от макари и скрипци те водеха надолу и нагоре към други дървени колони върху други покриви. Дървена колона имаше и върху техния покрив.