Прозрение

Ецио обходи с поглед високата кула и преглътна.

— Няма да те затрудни. Следвай ме, тръгни нагоре и се отпусни. Просто се издигай. И отново — остави куката да върши тежката работа. Между камъните има достатъчно вдлъбнатини и ръбове, ще се чудиш кои да предпочетеш.

С нехаен окуражителен смях Юсуф се заизкачва нагоре. Толкова сръчно използваше куката, че на пръв поглед сякаш ходеше — дори тичаше — нагоре по стената на кулата. След малко Ецио, задъхан, но тържествуващ, застана до него върху покрива и се озърна. Както му беше казал младежът на кораба, гледката към града бе изумителна. А и не му се наложи да чака разрешение от някой бюрократ, за да й се наслади. Той разпозна всички забележителност, които младият мъж му беше показал от палубата, и използва възможността да се запознае още по-подробно с градския пейзаж. Друга част от съзнанието му просто се опиваше от красотата, обляна в червено-златистата светлина на залязващото слънце. Цветът на залеза му припомни косите на пленителната жена, която му беше спътничка и го гледаше с невиждащ поглед.

— Добре дошъл в Истанбул, менторе — каза Юсуф, взрян в лицето му. — Кръстопътят на света.

— Разбирам защо го наричат така.

— Много поколения владетели са управлявали този град, но не са успели да го подчинят. Каквито и окови да поставят на врата му, каквато и немара и грабежи да го сполетят, той винаги се възправя отново.

— Изглежда хубаво място за роден дом.

— Да.

След още няколко минути Юсуф пристъпи към ръба на кулата и погледна надолу. Обърна се отново към Ецио.

— С един скок до долу? — попита той и без да дочака отговор, се хвърли от парапета.

Ецио проследи с поглед как полита като ястреб и се приземява невредим в почти невидима копа сено на четирийсет и два метра под него. Въздъхна и се полюбува още малко на разстлалия се под нозете му град. Великият град. Първият град. Наследникът на Древен Рим. Константинопол беше на хиляда години и бе приютявал стотици хиляди граждани в не толкова далечното минало, когато Рим и Флоренция са били просто селца в сравнение с него. Бяха го плячкосвали и опустошавали и легендарната му красота от миналото си бе отишла завинаги, но градът открай време вдъхваше благоговение и у онези, които се стремяха да го разрушат. И както бе казал Юсуф, никой не беше успял да го подчини.

Ецио се озърна за последно, обхождайки хоризонта със зорък поглед. Потисна дълбоката тъга, изпълнила сърцето му.