Червена страна

Веднъж спряха до широка река и прекараха целия ден там. Роу го пита: „Къде ни водиш?“, а той й каза само: „Нагоре по реката“. После дойде дълга лодка, спря до брега и той ги качи в нея и потеглиха нагоре по реката. Няколко мъже на нея, целите в мускули, я тикаха с пръти, теглеха с въжета от брега или гребяха, а плоската земя отстрани се плъзга ли, плъзга бавно покрай тях, а после, далеч, много далеч отпред, от маранята се показаха три високи върха - малко по-тъмни от синьото небе.

В началото Роу се радваше, че не трябва да язди повече, но после видя, че сега по цял ден не правеха друго, освен да седят. Седяха под навеса отпред и гледаха как водата и земята отстрани се носят бавно покрай тях и отнасят стария им живот далеч назад. С всеки ден лицата на близки и познати все по-трудно се появяваха в спомените, докато накрая миналото не се превърна в сън, а бъдещето - в непознат кошмар.

Черното често слизаше от лодката с лъка си и няколко от хората и отиваше на лов, а после се връщаше и носеше месо. Често просто седеше и пушеше. И гледаше децата и се усмихваше широко насреща им с часове наред. Като гледаше празното място от липсващите му предни зъби, Роу си спомняше как той надупчи Гъли със стрели и как го остави да виси на голямото дърво. И като си спомняше за това, й ставаше тъжно и искаше да плаче, но знаеше, че не може, защото тя беше от най-големите и всичките по-малки деца очакваха от нея да е силна, а тя се беше зарекла да е точно такава. Казваше си, че като не плаче, ще ги победи. Малка победа, но Шай казваше, че победата си е победа, без значение колко е малка.

След няколко дни на лодката видяха нещо да гори в далечината. Над тревата се показаха кълба дим, които се вдигаха нагоре и чезнеха в безкрайното небе, а над тях се виждаха черните точици на кръжащи птици. Онзи, който командваше мъжете от лодката, каза, че трябва да се върнат, защото се тревожел заради духовете, а Кантлис просто се изсмя, намести ножа в колана си и му каза, че има други неща, много по-близко до него, за които да се тревожи, и с това разговорът приключи.

Същата нощ Роу се събуди, защото някой я разтърси силно. Когато отвори очи, видя един от мъжете надвесен над нея. Онзи започна да й говори как му напомняла за някого и се усмихваше така, все едно му имаше нещо на очите. Дъхът му миришеше на вкиснато, когато я хвана здраво за ръката. Пит го удари с всичка сила, но това не беше никак силно. Бий се събуди и се разкрещя и Кантлис дойде и издърпа мъжа далеч от нея, а после Черното го рита, докато онзи не спря да мърда, и накрая го хвърли в реката. Кантлис се разкрещя на останалите да не са си и помисляли да пипат стоката, а вместо това да си ползвали шибаните ръце, защото мо-жели да се обзаложат, че няма копеле на тоя свят, дето да му опропасти печалбата.

Тя знаеше, че не трябваше да го прави, но просто не се сдържа и думите се изплъзнаха от устата й: „И като ще се обзалагате, може да се обзаложите също така, че сестра ми идва за мен! Сестра ми ще ви намери!“.

Помисли си, че Кантлис ще я удари, но вместо това той я погледна с такова изражение, сякаш тя бе последната му грижа, отредена от несправедливата съдба, и й каза: „Слушай, малката, миналото го няма вече, също като водата, дето тече покрай лодката. Колкото по-скоро си го избиеш от празната глава, толкова по-добре за теб. Вече нямаш сестра. Никой не идва за теб“. И после тръгна към носа на лодката, като не спираше да цъка с език и да бърше с мокър парцал кръвта от хубавите си дрехи.