Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- ... така че подразделението на капитан Димбик да връхлети по продължение на реката от запад!
- Разбрано, господине - отсече Димбик и прокара наплюнчено кутре през няколко мазни кичура коса, връщайки ги на точно отреденото им място.
- Междувременно Бракио ще връхлети с хората си от изток!
- Между. какво? - изръмжа стириянецът, зачоплил с върха на езика по един от прогнилите си зъби.
- В същото време - притече му се на помощ Дружелюбния.
- Ааа.
- А Джубаир ще излезе от гората, ще се спусне по билото и ще затвори обкръжението! - Перото на шапката на Коска се размята победоносно, постигайки бляскава победа над въображаемите сили на всичкото зло на света.
- Никой да не се измъкне - изръмжа Лорсен. - Всеки трябва да бъде разпитан.
- Разбира се. - Коска вирна брадичка и се почеса замислено по шията, прошарена от бледите розови петънца на зараждащ се обрив. - И всичката плячка да бъде обявена, оценена и описана надлежно, за да може по-късно да се подели според правилото на четвъртините. Въпроси?
- Колко народ ще изтезава до смърт инквизитор Лорсен? - извиси глас Суфийн.
Темпъл го зяпна с отворена уста и не беше само той.
Коска продължи да се чеше.
- Имах предвид въпроси от тактическо естество...
- Колкото е нужно, толкова - прекъсна го Лорсен. - Мислиш, че ми е приятно ли? Светът е сив. Пълен с половинчати истини. С полуредни и полунередни неща. Но въпреки това за някои неща си заслужава да се бие човек, на тях трябва да посветим всичката си сила и отдаденост. С половинчати мерки не се постига нищо.
- Ами ако там няма никакви бунтовници? - Въпросът на Суфийн откъсна Темпъл от трескавото чоплене на ризата. - Ами ако си сбъркал?
- Понякога няма да съм прав - отвърна спокойно Лорсен. - Смелостта се крие в приемането на последствията. Всички страдаме от съжаления и угризения, но някои просто не можем да си позволим да бъдем парализирани от тях. Понякога се иска малко зло, за да предотвратиш голямото. Понякога малкото зло е за всеобщо добро. Човек с принципи взима трудни решения и понася тежки последствия. Останалото е просто мрън-кане за това колко несправедлив е животът.
- Мен ме устройва - изсмя се престорено Темпъл.
- Мен - не. - На лицето на Суфийн се изписа странно изражение. Темпъл го видя да гледа втренчено право напред, но не към хората пред себе си, а към нещо в далечината и внезапно го обзе ужасно предчувствие. По-страшно от обикновеното. - Генерал Коска, искам да сляза в Ей-върсток.
- Всички искаме! Не чу ли речта ми?
- Преди атаката.
- Защо? - намеси се Лорсен.
- Да поговоря с хората. Да им дам възможност да предадат бунтовниците без бой. - Темпъл замижа. Боже, това беше направо смехотворно. Благородно, доблестно и смело от негова страна, но толкова смехотворно. - Да избегнем това, което стана в Скуеърдийл...
- Мислех, че се държахме изключително благоприлично в Скуеърдийл - сопна се превзето Коска. - Само дружина котенца би ни надминала! Не си ли съгласен, Суорбрек?
Писателят намести очила и изпелтечи:
- Достойно за възхита благоприличие.
- Това е бедно градче. - Суфийн посочи между дърветата с леко разтреперан показалец. - Нямат нищо, което да си заслужава да бъде взето.
- Не можеш да знаеш това, докато не видиш с очите си - обади се Димбик, зает да чопли с нокът някакво петънце на копринения си пояс.
- Просто ми дай шанс. Умолявам те. - Суфийн скръсти ръце и погледна Коска право в очите. - Ето, моля се.
- Молитвите са арогантност - поде монотонно Джубаир. - Напразна надежда, че човек може да промени Божията воля. Но Божият план е отдавна начертан. Той е казал своята дума.
- Да му го начукам тогава на твоя Бог! - кресна Суфийн.
Джубаир повдигна едва забележимо вежда:
- О, ще видиш, че Бог е този, който чука, не ти.
Настъпи мълчание и поляната отново се огласи от шума на приготовлението за битката и чуруликането на птиците.
Старецът въздъхна и разтърка замислено нос:
- Твърдо си решен, а?
- Човек с принципи взима трудни решения и понася тежки последствия - повтори думите на инквизитора Суфийн.
- И ако сега се съглася с това, тогава какво? Ще ни ръчка ли в задниците съвестта ти по целия път през Близка страна и обратно? Защото, ако се окаже така, ще е доста неприятно. От съвест боли, от проказата - също. Оная работа например. Голямо страдание, но големите момчета трябва сами да си носят болката, а не да я превръщат в тежест за приятели и бойни другари.
- Съвестта и проказата не са едно и също - отсече Лорсен.