Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Не се отделяй от нея.
— Не е нужно да ми го казваш втори път — отвърна той и я последва.
Сейчан стоеше малко встрани с широко разкрачени крака и изпънати напред ръце, държеше черния „Зиг Зауер“. Беше го насочила към дъното на коридора.
— Имаш ли друго оръжие? — попита той.
— Покривам те. Мърдай.
От другия край се чуха приглушени гласове и скърцане на дюшеме. Убийците бяха стигнали етажа им и се насочваха към стаята. Заплетените коридори на хотела вероятно спасиха живота им, като им осигуриха време точно колкото да се измъкнат от засадата.
Но само толкова.
Грей се върна при прозореца и се промуши през него. Сейчан го последва. Прехвърли се заднешком на стълбата, като нито за миг не изпускаше коридора от поглед.
Рейчъл и Ковалски вече се спускаха. Бяха един етаж надолу, когато внезапно започна стрелбата. Грей не чу гърмежи, разпозна единствено свистенето на рикошетите и видя разлетели се късчета тухли и мазилка.
Ковалски изруга, дръпна Рейчъл зад себе си и бързо започна да се катери обратно.
Грей забеляза стрелеца, прикрит зад контейнер за боклук. Кучите синове вече бяха покрили аварийния изход. Сейчан откри огън. Стрелецът моментално се скри, но пистолетът й нямаше заглушител и нападателите вътре със сигурност чуха гърмежите.
— Към покрива! — нареди Грей.
Стрелецът долу стреля пак, напосоки, но Сейчан го принуди да продължи да се крие, а желязната клетка на стълбата ги предпазваше. За щастие не им се налагаше да се катерят дълго. Хотелът беше висок само пет етажа.
Щом се озоваха горе, Грей подкара всички по-надалеч от ръба. Погледна откритото пространство, покрито с курешки, вентилационни тръби и изписани с графити отоплителни и охладителни съоръжения. Трябваше да намерят друг път за слизане. Тропотът на обувки по железните стъпала на аварийния изход вече се чуваше. Бяха по петите им.
Грей посочи към отсрещния край на хотела. До него бе долепена друга сграда. Беше един етаж по-ниска. Трябваше да се скрият, та поне да не бъдат изложени на пряк огън.
Спринтираха към ниската стена, която разделяше двете сгради. Грей стигна пръв и се наведе над нея. Към по-ниския покрив водеше стара метална стълба.
— Бързо!
Рейчъл се прехвърли през стената и започна да се спуска колкото можеше по-бързо. Ковалски не си направи труда да си чака реда: хвана се за ръба на стената, увисна на пръсти и просто се пусна. Кацна по задник върху покрития с дзифт покрив.
Изстрел накара Грей да се обърне.
Глава в черна маска се скри под пожарната стълба в другия край.
— Сега или никога, Пиърс! — предупреди го Сейчан и стреля още два пъти, за да го прикрие.
Грей се прехвърли през ръба, хвана перилата и се спусна само на ръце, без да използва стъпалата.
Горе проехтяха още изстрели.
Петите му докоснаха дзифта и Грей погледна нагоре. Сейчан прелетя през стената и сграбчи стълбата с една ръка. В другата продължаваше да стиска димящия пистолет. В бързината се подхлъзна на най-горното стъпало и полетя надолу. Отново се опита да се хване и пусна оръжието. За миг пръстите й намериха опора. Пистолетът тупна пред краката на Грей. Моментната опора на Сейчан изчезна.
Тя полетя надолу.
Грей се хвърли напред и Сейчан падна тежко в ръцете му. Сблъсъкът го събори на коляно, но той успя да я задържи. Сейчан дишаше тежко, беше се вкопчила в китката на Грей.
Ковалски взе оръжието й и се изправи.
Сейчан грубо се освободи от ръцете на Грей, извъртя се и грабна пистолета от ръката на Ковалски, преди той да успее да реагира.
— Хей… — Ковалски зяпна празната си ръка, сякаш го беше предала.
— Тук има друга пожарна стълба — извика Рейчъл. Очите й за момент се стрелнаха между Грей и Сейчан.
Забързаха към нея. Горният край на стълбата бе скрит зад една вентилационна инсталация. Втурнаха се надолу, като прескачаха от площадка на площадка. Озоваха се в тясна уличка. Вярно, имаха мъничко преднина, но Грей знаеше, че каквато и мрежа да е била хвърлена около хотела, вече със сигурност е разширена. Трябваше да се измъкнат, преди да се е затворила напълно около тях.
Тръгнаха към ъгъла, иззад който долиташе ръмжене на коли. Грей се поколеба. Нямаше начин да разпознаят убийците и все още се намираха в смъртна опасност. Можеха да се натъкнат право на някой от тях. Трябваше да се махнат колкото се може по-далеч от този район, по-далеч и от града.