Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Но дори това ще ни спечели съвсем малко време.
Антонио си погледна часовника.
— Като стана въпрос за време, трябва да вървя. Предадох ти съобщението на Бута. Ще трябва да коригираш речта си по съответния начин, ако искаш да я изнесеш.
Ивар го загледа как върви към подвижния мост при портата Киркегата.
Заръмя — лекият дъжд бе само предвестник на потопа, който щеше да се излее — и той остави ледените капки да охладят бясно биещото му сърце. По-късно щеше да обсъди този въпрос със съпрезидента. Може би щеше се наложи да укроти риториката си. Може би щеше да е по-добре да държи по-леко волана, който управляваше съдбата на света.
Отново спокоен и решителен, Ивар тръгна през двора към църквата. Вече беше закъснял за срещата. В Римския клуб беше събрал мислещите като него мъже и жени — онези, които бяха готови да правят трудни избори и да отстояват убежденията си. Докато Антонио и двамата съпрезиденти бяха фигурантите на Римския клуб, Ивар Карлсен и вътрешният му кръг имаха свое съглашение, бяха клуб в клуба — сърце от желязо, туптящо с надеждата за планетата.
Влезе и видя, че другите вече са се събрали в малкия неф с тухлени стени. От едната страна бяха наредени столове, а отляво на олтара бе разположена сцената за хоровете. Сводестите прозорци пропускаха мътна светлина, така че ярко светещият позлатен полилей се мъчеше да добави в атмосферата малко ведрина.
Лицата се обърнаха към него.
Общо дванадесет души.
Това беше истинската сила зад клуба — лидерите на индустрията, нобелови лауреати, правителствени представители от най-големите страни, дори една холивудска знаменитост, чиято известност бе привлякла както внимание, така и пари за каузата на групата.
Всеки си имаше своя определена цел.
Дори мъжът, който в момента се приближаваше към Ивар. Носеше черен костюм и измъчена физиономия.
— Добро утро, Ивар — каза мъжът и протегна ръка.
— Сенатор Горман, приемете моите съболезнования за загубата ви. Случилото се в Мали… Трябваше да доложа повече грижи за безопасността на лагера.
— Не обвинявайте себе си. — Сенаторът стисна рамото на Ивар. — Джейсън беше наясно с опасностите. И се гордееше, че участва в такъв важен проект.
Въпреки уверенията сенаторът очевидно се чувстваше неудобно от темата. Смъртта на сина му още беше отворена рана. Погледнати от разстояние, двамата можеха да минат за братя. Себастиан Горман беше висок и закален като Ивар, но бялата му коса бе грижливо подстригана, а ръбовете на костюма му бяха остри като бръснач.
Ивар бе изненадан, че вижда сенатора тук, макар че би следвало да очаква появата му. В миналото Горман се бе показал като непоколебим и твърд защитник на каузата. Американският сенатор много помогна за разширяването на проучванията и развитието на биогоривата в западния свят. Настоящата конференция бе важна за тази тема. Освен това наближаваха избори, така че се налагаше да оплаче сина си по-късно.
Въпреки всичко Ивар разбираше болката му. Самият той бе изгубил съпругата и сина си по време на раждането, малко след като прехвърли трийсетте. Трагедията едва не го съсипа. Така и не се ожени повторно.
— Готови ли сме да започваме? — попита сенаторът и отстъпи крачка назад.
— Да. Трябва. Имаме доста неща за разглеждане.
— Добре.
Ивар се взираше в сенатора, докато онзи повеждаше събралите се към очакващите ги столове. Не изпитваше никаква вина. „Виатус“ означаваше „път на живота“. А понякога този път е труден и изисква жертви.
Като смъртта на Джейсън Горман.
Младежът бе убит по заповед на Ивар.
Трагична загуба, но той не можеше да си позволи да съжалява.
8.
11 октомври, 08:14
Рим, Италия
Разполагаха с по-малко от минута. Неочакваните „гости“, за които ги бе предупредил собственикът, се качваха. Грей не искаше да е тук, когато пристигнат.
Подкара всички възможно най-бързо към пожарния изход. Намираше се зад ъгъла непосредствено до стаята му. Стигна прозореца, вдигна го и направи място на Рейчъл.
— Надолу — нареди той. — Омитай се.
Рейчъл се прехвърли през прозореца на металната стълба.
Грей смушка Ковалски в гърдите.