Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Огнената вълна се понесе към тях. Грей даде газ и полетя към рампата. Сейчан и Ковалски вече бяха заобиколили една от масивните колони и ги приближаваха. Двата мотора стигнаха рампата заедно, префучаха по къс сенчест коридор и отново се озоваха под слънчевите лъчи.
Стадионът се ширна пред тях. Издигаше се на четири нива и покриваше площ от два и половина хектара. Макар че през вековете бе повреден от вандали, пожари, земетресения и войни, амфитеатърът все още пазеше непреходното си великолепие, свидетелство за времето и историята. Отпред се простираше самата арена, на която са се водили битки и смъртта е била спорт. Дървеният под отдавна беше изгнил и се виждаше подземният каменен лабиринт от коридори и клетки, в които някога са били държани животни, роби и гладиатори.
Над ямата минаваше тесен мост, който свършваше със сцена на отсрещния край. Без да забавя, Грей полетя по моста, като се придържаше в средата. Ревът на двата мотоциклета отекна в амфитеатъра и сякаш събуди духовете на жадните за кръв древни зрители.
И днес духовете нямаше да останат разочаровани.
Отново отекна стрелба и Грей мярна в огледалото двама преследвачи, заели позиции в края на моста. Куршумите спукаха задната гума на мотора на Сейчан, той се плъзна странично и тя и Ковалски се затъркаляха на кълбо по дъските.
Ковалски се опита да се надигне, но Сейчан го дръпна, преди да е получил куршум в главата. Двамата се претърколиха настрани и изчезнаха в ямата долу.
Това бе единствената възможност.
Останали без никакво прикритие, Грей и Рейчъл нямаха шанс да стигнат до отсрещната страна. Убийците щяха да ги свалят за нула време. Грей рязко натисна спирачките. Знаеше, че разполага с по-малко от секунда. Извъртя се, сграбчи Рейчъл през кръста и се хвърли заедно с нея от мотора.
Куршумите се забиваха в дъските, приближаваха се право към тях.
Грей и Рейчъл се претърколиха до ръба на моста и полетяха към мрака на ямата.
02:35
Вашингтон, окръг Колумбия
Пейнтър се наведе към монитора.
— Можеш ли да увеличиш още?
Техникът поклати глава.
— Това е най-добрата резолюция, която мога да постигна от този спътник. Мога да прекарам видеото през филтър, но обработката ще отнеме часове.
Пейнтър се обърна към Кат. Тя бе на телефона. Погледите им се срещнаха.
— Италианските военни реагират — каза тя. — Излезли са преди десет минути. Местната полиция е блокирала района.
Пейнтър отново се загледа в екрана. Бяха изгубили от поглед мотоциклетите, когато те влязоха в Колизея. След секунди обаче се появиха отново, летяха с пълна скорост към центъра на арената. Качеството на картината беше лошо и едва успяваха да различат какво става. Но пред очите им единият мотор внезапно се завъртя и падна. Секунди по-късно другият наби спирачки и спря. Имаше някакво замъглено движение, след което всичко остана неподвижно.
Разделителната способност не беше достатъчна да покаже дали на моста лежат тела.
Монк се наведе над рамото на техника и посочи.
— Мисля, че виждам нещо. Ето тук, на моста. Техникът кимна.
— Като че ли са двама. Или може би трима.
Пръстът му докосна едва различимите петънца на екрана. Движеха се към падналите мотори. Дори при тази резолюция Пейнтър разпозна дебнещите движения на истински ловци и умолително промълви към екрана:
— Разкарай се по-скоро оттам, Грей.
08:36
Рим, Италия
Рейчъл се облегна на рамото на Грей. Болката в десния крак я пронизваше при всяка стъпка. Беше си навехнала коляното при падането. Огледа се, без да спира да подскача до Грей.
Слънцето все още бе ниско и плътните сенки ги скриваха. От вуйчо си Рейчъл знаеше, че тези нива се наричали „хипогеум“, което в превод означава просто „под земята“. Именно тук държали всевъзможните животни — лъвове, слонове, тигри, жирафи, наред с робите и гладиаторите. Груби асансьори издигали и спускали клетки и всякакви сложни устройства.
Но всичко, което беше останало от някогашното съоръжение, бяха рушащи се стени, слепи бърлоги и малки килии. Поради липсата на покрив горното ниво беше изложено на слънцето и дъждовете. Трева и бурени покриваха пода, по стените растеше мъх. Поради неустойчивостта на древните зидове и опасността от срутвания, нивото бе забранено за туристи — но не и за археолози. Веднъж вуйчо й я беше вкарал тайно тук, още когато беше тийнейджърка.