Едно незнайно място

— Съжалявам — каза той, — но сме принудени да се намесим. Колегата ми ще извика полиция.

Адамсберг протегна ръка към вратата, за да вдигне прозореца, и погледна часовниците си. Около девет часът сутринта, хубава работа, и нищо не го беше събудило, дори обаждането на Мордан.

— Не се опитвайте да излизате — предупреди го по-високият, като се облегна на вратата.

Адамсберг извади картата си и я лепна на прозореца, изчаквайки съмнението да обземе двамата санитари. После свали стъклото и им подаде картата.

— Полиция — каза той. — Комисар Адамсберг. Криминална бригада. Доведох един прострелян мъж към един и четвърт сутринта. Емил Фьойан, можете да проверите.

По-ниският набра трицифрен номер и се дръпна настрани.

— Окей — каза той. — Потвърждават. Можете да излезете.

Адамсберг излезе от колата, разкърши се, поприглади сакото си.

— Май сте се сражавали — каза високият, внезапно обзет от любопитство. — Изглеждате ужасно. Нямаше как да отгатнем кой сте.

— Съжалявам. Заспал съм, без да усетя.

— Имаме душове и нещо за хапване, ако желаете. Иначе — продължи той, оглеждайки дрехите и може би самия Адамсберг — за останалото нищо не можем да направим.

— Благодаря, приемам предложението.

— Но кучето не може да влезе.

— Не мога ли да го изкъпя?

— Съжалявам.

— Добре. Ще паркирам на сянка и идвам.

Вонята в колата забележително контрастираше с въздуха навън. Адамсберг напълни пепелника с вода, извади бисквити, обясни на Купидон, че ще се върне, взе оръжието и кобура си. Това беше една от предпочитаните коли на педантичния Жюстен и се налагаше да я излъска до бяло, преди да я върне в служебния гараж.

— Не си виновен, обаче смърдиш — каза той на кучето. — Ама тук всичко смърди. Включително и аз. Така че не се притеснявай.

Под душа Адамсберг си каза, че е по-добре да не къпе Купидон. Кучето миришеше на куче, но и на калта от фермата и съвсем леко на фъшкии. Може по козината му да са останали частици. Облече мръсните си дрехи, след като ги изтупа, доколкото можа, и отиде в стаята на санитарите, където го очакваха термос с кафе, хляб и конфитюр.

— Попитахме как е — каза високият мургав санитар, който се казваше Андре, както пишеше на забодената на ревера му значка. — Явно е здравеняк. Загубил е много кръв, стомахът му е бил пробит, лумбалният мускул е бил разкъсан, но куршумът не е счупил костта. Всичко е минало добре, не се очертават проблеми. Да го убият ли са искали?

— Да.

— Хубаво — каза санитарят с известно задоволство.

— Кога ще може да се мести? Трябва да го прехвърля на друго място.

— Не ви ли харесва нашата болница?

— Напротив — каза Адамсберг, допивайки кафето си. — Но онзи, който е искал да го убие, ще го търси точно тук.