Едно незнайно място

XV

Едва когато Адамсберг влезе в голямата зала, забелязаха истински мръсните му дрехи, небръснатите му бузи и мърлявото кученце в ръцете му. И веднага около му спонтанно се организира безреден кръг от столове. Комисарят разказа накратко за прекараната нощ, за Емил, фермата, болницата, кучето.

— Знаели сте къде отива и ме оставихте да търча като кон? — изръмжа Ретанкур.

— За кучето си спомних много по-късно — излъга Адамсберг. — След посещението на лекаря на Водел.

Ретанкур поклати глава в знак, че не вярва нито дума.

— Какво разправя този лекар? — попита Жюстен с тънкия си глас.

— За момента ни казва за Водел толкова, колкото му казваме ние за убийството. Битка на полето на професионалната тайна, позициите остават непроменени.

— Ако нямаше тайни, нямаше да има и битки — обади се Керноркян едва чуто.

— Лекарят твърди все пак, че Водел е имал врагове, но май въображаеми. Иначе знае повече. Човекът си го бива, намества челюсти, за да улесни сученето.

— На Водел ли?

Адамсберг не пожела да погледне Есталер, който понякога като че ли го правеше нарочно. Но хвърли поглед на Морел, който бързо пишеше нещо в тефтера си. Знаеше, че Морел записва издънките на Есталер, за да си направи антология — занимавка, която Адамсберг не намираше за невинна. Морел улови погледа му и затвори тефтера си.

— Проверихме ли дали Пиер син е бил в Авиньон по време на нападението над Емил? — попита Воазне.

— Мордан се зае. Но ченгетата от Авиньон са се разсеяли и са изтървали часа.

— Мамка му, трябвало е да настоява.

— Настоявал е — защити Адамсберг Мордан и балонестата му глава, зареяна в небесата. — Гардон казва, че са дошли резултатите от лабораторията.

Данглар по навик се изправи. Паметта, знанието и синтетичният дух на майора го предразполагаха към резюмиране на научни доклади. Сега Адамсберг виждаше пред себе си един Данглар почти изправен, с почти свеж тен, с почти оживено изражение, прероден от повторното си потапяне в британския климат.

— За тялото смятат, че е било разкъсано на около четиристотин и шейсет парчета, от които триста впоследствие стрити на прах или почти. Някои са били отрязвани с брадва, други с циркуляр върху дръвник. По парчетата има трънчета, когато е използвана брадва, и стърготини, когато е рязано с циркуляр. На същия дръвник е извършвана операцията по накълцването. Късчетата слюда и кварц, забити в плътта, показват, че убиецът е поставял парчето върху дръвника, затискал го е с гранитна плоча и е удрял отгоре й с чук. По този начин са обработени ставите, глезените, китките, коленете, лактите, главата на раменната кост, бедрената глава, както и зъбите, напълно смазани, и стъпалата на нивото на тарзуса и метатарзуса. Ставите на палците на краката също са счупени, но не и тези на другите четири пръста — от втория до петия. Най-малко засегнатите части са дланите — с изключение на костите на китката, — някои части на дългите кости, на хълбочната и седалищната кост, на ребрата и гръдната кост.