Бьорнстад

– Посрещни го като мъж! – виква Бенгт.

Амат намества каската си. Опитва да диша спокойно. Този път Бобо връхлита по-бързо, а на Амат му причернява пред очите. След миг осъзнава, че лежи в ъгъла до мантинелата, но не е съвсем сигурен как се е озовал там. Вече не чува смеха от скамейката, в ушите му отеква неясно ехо. Изправя се, взима шайбата. Бобо забива стика право в гърдите му. Чувството е като да се удариш с всичка сила в нисък висящ клон на дърво.

– Изправи се! – крещи Бенгт.

Амат се надига на колене. От устата му капе кръв, прехапал си е устната или езика, или и двете. Бобо се надвесва над него, но сега не злорадства. Този път изглежда почти притеснен. В очите му се мярка зрънце съчовечност. Или поне човечност.

– По дяволите... Амат. Стой долу. Не виждаш ли, че Давид това иска? Че затова си тук?

Амат поглежда към скамейката. Давид стои спокойно със скръстени ръце и чака. Вече дори Бенгт изглежда разтревожен. Чак сега Амат разбира какво има предвид Бобо. За Давид единствено победата е от значение, а големите мачове се печелят единствено от отбори с високо самочувствие. Така че какво правиш в деня преди най-големия мач? Оставяш отбора да прегази някой по-слаб. Амат не е тук като играч, а като жертва.

– Не ставай – моли го Бобо.

Амат не го слуша.

– Отново – прошепва той и се изправя с разтреперани бедра.

Бобо не отговаря веднага, затова Амат удря със стика по леда и изкрещява:

– ОТНОВО!!!

Не биваше да го прави. Цялата скамейка го чува. Не оставя избор на Бобо. Погледът на защитника потъмнява.

– Окей. Както искаш. Наперен идиот.

Амат се засилва. Бобо го очаква в средата, принуждава го да се приближи до мантинелата, игнорира шайбата и се засилва право в тялото му. Главата на Амат се удря в мантинелата, той се строполява на пода и му трябват десет секунди, за да успее да се изправи на колене.

– Отново? – изръмжава Бобо през стиснати зъби.

Амат не отговаря. Отива до синята линия, взима шайбата и заема позиция, като оставя след себе си тънка следа кръв по леда. Вижда как тялото на Бобо се напряга, докато той прави убийствен завой над мечката в средата на терена и се връща в коридора, за да сложи край на упражнението. „Като мъж“, мисли си Амат. Като мъж.

Не би трябвало да му е останала енергия, за да се засили така, както се засилва. Не би трябвало да има смелостта да се насочи право към Бобо след всички удари, които получи. Но в живота има моменти, когато или потъваш, или изплуваш, и вече нищо няма значение. Какво повече могат да му направят? Fuck them[22]. Бобо се задава насреща му с пълна сила, но в абсолютно последния миг Амат не го посреща като мъж, а се превива на две, вижда кънките на Бобо да се накланят, бутва шайбата между тях и извърта чевръсто тялото си встрани.