Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Никой, който те помни като дете, не би те познал сега — каза той бързо. — Всичко ще бъде наред, Зелда, обещавам ти.
— При това е прекрасна възможност — добави служителката от рекламния отдел. Беше млада жена, малко смутена от факта, че Зелда не бе трепетно развълнувана при възможността да се появи по телевизията. — Мислех си, че ще сте доволна.
— Доволна съм — каза Зелда. — Просто не очаквах всичко да стане толкова скоро.
— Подготвили сме договора — каза Дейвид Карле. — Вече работим по оформлението на корицата, ще имаме какво да ви покажем до месец. Надяваме се да я издадем през зимния сезон. Няма смисъл да губим време и добри възможности за реклама.
Зелда погледна към Трой. Той кимна уверено. Тя залепи черешовата усмивка върху гримираното си лице.
— Разбира се.
Бяха поръчали лимузина, за да я откара вкъщи от „Савой“. Зелда се качи в нея и намести дългите си крака. Трой влезе от другата страна.
— „Хародс“ — каза на шофьора. — А после изчакайте.
Натисна бутона и стъклената преграда между пасажерското място и предната седалка се вдигна.
— Не се тревожи — каза той.
Неспокойното изражение на Изобел проблесна през уверената маска на Зелда.
— Става въпрос за Филип — каза тя. — Той никога не пропуска сутрешно предаване.
— Той никога, никога, няма да те познае, за нищо на света — увери я Трой. — Честно. Никой не би те познал. Ти не си казала и дума, нали? Нито дума?
— Не — каза тя.
— При това задържахме всички вещи на Зелда при мен, така че той дори няма да разпознае дрехите. Подценяваш факта колко малко внимание обръщат мъжете на дрехите. Наистина. Той ще е включил телевизора за фон, ще хвърли поглед към екрана и ще види жена, която изглежда като всички други. Зелда е част от пейзажа. Тя е типаж. Той няма да може дори да я различи от другите. Всички те изглеждат еднакво.
— Но същата вечер ще трябва да отсъствам.
— Не можеш ли да го излъжеш? Да измислиш някаква литературна конференция или нещо подобно?
— Казах, че може да изнеса поредица от лекции в „Голдсмитс“ — призна тя. — В известен смисъл се подготвях.
— Много разумно — коментира Трой. — Кажи му, че изнасяш тези лекции и са в различни дни. Винаги ще научаваме доста по-рано за тези неща. Виж, дотогава има две седмици. Можеш да отседнеш при мен предната вечер. Ще ти помогна с грима. Ще идвам с теб в телевизията. Ще бъда с теб на всяка стъпка от пътя. Ще го направим заедно.
Тя кимна, но още изглеждаше неуверена.
— Искам да ти покажа нещо — каза Трой. Измъкна от джоба си пощенски плик и разгъна дебелия документ върху облеченото си в тъмен панталон коляно. — Това е договорът ти. Виждаш ли какво пише тук? Пише: триста и петдесет хиляди лири. Знаеш ли колко романа под името на Изобел Латимър ще трябва да напишеш, за да спечелиш тази сума?
Изобел поклати глава:
— Не бях мислила за това по този начин.
— Седемнайсет. Знаеш ли колко години ще трябва да работиш?
— Трийсет и четири години — уточни тя. — По-дълго, ако блокирам.
— Това е заплащане, което ще ти стигне за цял живот — каза Трой. — За една книга. А единственото, което трябва да направиш сега, за да го спечелиш, е да облечеш хубави дрехи и да се покажеш по телевизията, да бъдеш вежлива към някакъв идиот с половината от твоята интелигентност, пред публика на дневна програма, която едва обръща внимание на предаването.
— Ако Филип ме разпознае… — започна тя тихо.
— Ако те разпознае, голяма работа, ще трябва да го преглътне — каза Трой грубо. — Той искаше плувен басейн, нали? Той искаше прекрасната къща, нали? Остави те да спечелиш парите, нали?
— Той не може да печели — каза тя възмутено. — Знаеш колко е болен. Това е ужасно нечестно.
— Но въпреки това харчи — каза Трой, стигайки до самата сърцевина на бремето, което тежеше на Изобел. — Поискал е нещо, което никога не би успяла да осигуриш, освен ако не напишеш такъв роман. Така че ти го направи. И го направи заради него. Че дори излъга, за да го предпазиш от болката да узнае за това, което си направила. Ако някога разбере, би трябвало да падне на колене и да ти целуне краката.
Изплаши се, че е стигнал твърде далече. Тя извърна от него русата си глава и се загледа навън, през прозореца, в бавно движещия се трафик.
— Ти не разбираш — каза тя със слаб глас.
Трой можеше да зареже темата. Можеше да се съгласи, че не разбира. Но някаква пакостлива част от съзнанието му го накара да подхрани съмненията й:
— Мисля, че разбирам много добре — каза той безцеремонно. — И знам, че ако се случи най-лошото и той те разпознае като Зелда, тогава ще приеме парите на Зелда точно както е приемал парите на Изобел, и ще открие един или друг начин да не се смущава от това. Защото той няма нищо против да те остави да носиш сама цялата отговорност. Не го е грижа какво се налага да правиш, стига той да получава каквото иска.