Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Да — Трой се хвана за подадената сламка. — Отказва да приема телефонни обаждания, освен ако не е сигурно, че са от надеждни хора, и не желае да разкрива адреса си, разбира се.
— Но в такъв случай как ще организираме рекламата? — запита Сюзън. — Ще ни е необходимо голямо рекламно турне.
— Наемете й хотелска стая, която ще й служи за база — каза Трой. — Тя може да прави всичко от някой хотел, а когато тръгне на обиколка, ще трябва да я придружавам. Тя има нужда от подкрепа. Все още е доста уязвима.
— Прекрасна е — каза Сюзън Джарвис. — А каква част от историята й е наистина вярна, знаете ли?
— Със сигурност сатанизмът и сексът — каза Трой доволно. — И поне един от епизодите с отмъщенията. Знам, защото видях вестникарската изрезка. Някой друг е бил обвинен за това, така че няма опасност от полицейско разследване. Измъкнала се е, без да остави следи.
— Забележително! Да изстрада всичко това и да пише толкова добре! Работи ли по продължение?
— Ще го обсъдим — каза Трой. — Коя според вас ще бъде следващата модна тема?
— Луксозният стил на живот — заяви редакторката без миг колебание. — Имахме цял куп романи за опасностите от секса и проблемите на промискуитета. Имали сме много романи за простичките радости. Сега хората отново искат малко лекота в живота си. Секс и шопинг, но във висшите кръгове. Луксозен стил на живот, бързи коли. Представете си списание „Хелоу“ в съчетание с едновремешния „Плейбой“. А също и здраве. Здравето си остава голяма тема.
— Зелда би могла да се справи с това — каза Трой възторжено. — Това е идеално за нея.
— Точно както си мислех — заяви Сюзън. — Това е нещо повече от сделка за една книга, това е създаване на нова звезда.
— Успяхме — прошепна Трой по телефона на Изобел. — Сумата е триста и петдесет хиляди лири.
Настъпи зашеметено мълчание.
— Колко получавам веднага? — попита тя.
— По-голямата част от сто и петдесет хиляди лири — каза той. — Можеш да поръчаш онзи плувен басейн още днес.
Чу въздишката й, но тя не каза нищо повече.
— Сигурно си доволна?
— Доволна съм — каза тя. — Просто съм… слисана, предполагам.
— Спечели си ги — каза той предано. — Това плаща пазарът. Няма защо да си слисана.
— Най-много ми се иска да се втурна и да кажа на Филип, че може да си получи басейна и че сме направили състояние — каза тя. — Толкова е странно, че не мога да му го кажа. Съзнавам, че нямам с кого да го отпразнувам. Ще трябва да се държа така, сякаш нищо не се е случило.
— Можеш да му кажеш, че си успяла с другия си роман — предложи Трой. — Кажи му, че ще платите за басейна с хонорарите от него. Отворете една бутилка шампанско по този повод. Книгата е добра.
— Да, но само ти и аз знаем какво всъщност става — каза тя.
— Никой не знае, освен теб и мен.
— Ела на обяд — каза той, доловил молбата в гласа й. — Ела в апартамента да се преоблечеш и можеш да излезеш като Зелда Виър. Ще те заведа на някое чудесно място и всички ще могат да идват да те поздравят.
Изобел ахна леко.
— Не знам дали ще се осмеля!
— Все отнякъде трябва да започнеш — каза той. — После ще отидем да купим още малко дрехи. Ще ти трябват.
— Утре? — прошепна тя.
— Утре — отвърна той.
Шест
Когато Сюзън Джарвис научи, че новата й авторка ще идва в града за празничен обяд, настоя обядът да бъде на нейни разноски и освен това Зелда да се запознае с останалите от екипа, който щеше да работи по книгата й. Трой, притеснен от увеличаващите се разноски по издръжката на Зелда, беше облекчен да прехвърли разходите на „Джъстин и Фрийман Прес“. Със Зелда Виър щяха да обядват шестима души: издателят Дейвид Карле, двамата редактори Сюзън Джарвис и Чарлс Франке, отговорникът по рекламата, служителят от маркетинга, и шефът на отдела по продажбите. Резервираха голямата маса до прозореца в „Ривър Рум“, ресторантът на хотел „Савой“ с изглед към Темза, а отговорникът по рекламата уведоми дописниците на клюкарските рубрики, че най-новата, най-нашумялата и най-скъпо платената романистка на годината ще обядва там.
Трой извади и подреди дрехите на Зелда Виър с обич и старание. Помисли си, че този път би било добре тя да носи жълтия костюм. Разопакова го и сложи полата на една закачалка, а сакото — на друга, за да се проветряват. Имаше спретнато сатенено бюстие, което да се носи под него: дантелата едва се виждаше в деколтето на сакото. Той го разстла на леглото и почувства как реагира на коприната под пръстите си. Извади сандалите, златистите сандали с тънки токчета, и чифт абсурдно ефирни копринени чорапи. „Ще трябва да си слага ръкавици, за да ги обува“, каза си той замислено.