Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Преродени, за да изживеят едва няколко мига. Болката от това застрашаваше да разкъса Първия меч. Но беше само обикновен мъж, смъртен вече като своите братя и сестри, и беше само въпрос на време, преди…
Видя как бойната линия на колансийците срещу него изведнъж се отдръпва, видя как се разколебаха и в първия миг не разбра.
Някъде отдясно отекна нисък гърлен смях и докато Онос Т’уулан се обръщаше натам, проговори глас:
— Имасс, поздрави.
Джагът!
Пробиха си път през редовете и застанаха в първата линия. С брони и шлемове, отрупани с оръжия, от които капеше кръв.
Джагътът до Онос Т’уулан извика високо:
— Сувалас! Толкова ли си красива, колкото те помня?
Гласът на женската прокънтя в отговор:
— Помниш само каквото ти казвах, Хаут! Всичко беше лъжи!
Сред смеха на джагътите онзи, когото нарекоха Хаут, кривна глава и изгледа Онос Т’уулан.
— Това, че дишаме отново, бе неочаквано. Помислихме да се бием с вас — два безжизнени, но вечно упорити народа. Ден за клане, ха!
Другият до Хаут рече:
— И клане ще бъде! Но в грешната посока, уви. А сме едва четиринайсет. Айманан — тебе те бива с бройките! Четиринайсет мъртви Джагът правят ли добро клане?
— С пет хиляди Имасс, тъй мисля, Гедоран!
— Значи няма да се разочароваме и мога да съм спокоен!
Хаут до Онос Т’уулан рече:
— Тръгнете с нас, Първи меч. Ако трябва да умрем, трябва ли да е в отстъпление? Не мисля. — Очите му блеснаха в сянката на шлема. — Първи меч — виждаш ли? Форкрул Ассаил, К’Чаин Че’Малле, Имасс и сега Джагът! Много гадна компания, нали?
— Трябват ни само и няколко Тел Акаи, Хаут, и можем да си подхвърляме стари лъжи цяла нощ! — изсумтя Гедоран.
А след това, с бичи рев, джагътите връхлетяха срещу колансийците.
Онос Т’уулан се понесе напред с тях, а Имасс го последваха.
Гилимада, избрана да води, защото бе най-красивата, погледна назад по пътя, откъдето бяха дошли. Едва успя да различи баргастите.
— Много са бавни!
— Само да беше по-висока, Гили — ревна брат й, Ганд, — можеше да погледнеш в другата посока и да видиш боя!
Намръщена, Гилимада отново впери поглед напред.
— Тъкмо се канех… нетърпелив изтърсак си, Ганд! Всички, стига почивка — ще потичаме още малко. Виждате ли всички?
— Естествено — викна един от по-устатите приятели на брат й. — Все пак всички сме по-високи от теб, Гили!
— Но коя е най-красивата? Точно така!
— Гили… с онези Имасс има джагъти!
Гилимада присви очи напред. Но истината си беше, че все пак бе най-ниската тук.
— Избиват ли се?
— Не!
— Добре! Всички стари истории са лъжи!
— Е, само тази, Гили…
— Не! Щом една е лъжа, значи всички са лъжи! Казах! Отдъхнахте ли всички? Добре! Хайде да влизаме в бой, точно като в онази стара история за войната срещу самата Смърт!
— Но тя е лъжа, Гили — току-що го каза!
— Е, може пък аз да съм излъгала, не помисли ли за това? Хайде, стига приказки, да потичаме и да се бием!
— Гили… струва ми се, че там вали кръв!
— Все ми е едно — всички трябва да правите каквото аз кажа, защото все пак съм най-красивата, нали?
С останалите Ловци К’елл, целите в рани, с пречупени стрели, стърчащи от телата им, Саг’Чурок тичаше към битката. Пред тях Имасс — надарени с горчивия дар на тленността — се бяха вкопчили в свиреп бой срещу смазващо превъзхождащата ги тежка пехота на Коланси. Най-отпред се виждаха бронирани същества от расата на Джагът.
При гледката как тези древни врагове са застанали сега рамо до рамо, странни миризми закипяха в него и заличиха всякаква умора. Усети как миризмите потекоха и обгърнаха събратята му, усети как се оживи отново силата им.
„Какво е това, което тъй вълнува сърцето ми?“
„То е… слава.“
„Връхлитаме към своята смърт. Връхлитаме да се сразим рамо до рамо със свои древни врагове. Връхлитаме като самото минало в лицето на настоящето. А какъв е залогът? Самото бъдеще.“
„Възлюбени събратя, щом в този ден трябва да вали кръв, нека пролеем и ние. Щом този ден трябва да познае смъртта, нека впием челюсти в гърлото й. Живи сме и няма по-велика сила в целия свят!“
„Братя! Вдигнете мечовете си!“
Щом стигнаха на равното, Ловците К’елл на К’Чаин Че’Малле изпънаха тела, вдигнаха високо мечовете си и връхлетяха.
Двеста седемдесет и осем воини Теблор се стовариха във фланг на колансийските сили. Запели с цяло гърло древни песни, повечето за неочаквани любовни срещи и нежелани раждания, удариха като небесен гръм гъстата гмеж и оръжията засвистяха. Колансийски тела се разхвърчаха из въздуха. Цели редици падаха прегазени.