Тревожна кръв [bg]

Върволицата от роднини, изпитващи подозрения за това как близките им са умрели, след като са били поверени на грижите на Джанис, скоро се превърна в приливна вълна. Издавани бяха заповеди за ексхумация, а Айрийн Хиксън, в чийто дом полицията бе влязла, за да изземе съдържанието на кухненските ѝ шкафове, се появи като обект на статия в „Дейли Мейл“, седнала в натруфената си дневна с двете си твърде едри дъщери, много приличащи на нея.

„Джан винаги си е била малко нещо мъжемелачка, но чак такова нещо никога не съм подозирала. Бях я нарекла най-добрата си приятелка. Не знам как съм могла да бъда такава глупачка! Тя предлагаше да ми пазарува храна, преди да се върна от гостуване при дъщеря ми. Изяждах нещо, поставено от нея в хладилника, и веднага ми призляваше, при което я молех да дойде. Моята къща е с много повече удобства от нейната и тя обичаше да седи у дома, а понякога също така ѝ давах пари, та това е единствената причина, поради която не съм мъртва. Честно казано, не знам дали някога ще преодолея този шок. Не мога да спя, непрекъснато ми е зле, не мога да престана да мисля за това. Връщам се назад и се чудя как така никога не прозрях какво става. Оказа се, че е убила и Лари, горкия Лари, с когото аз и Еди я запознахме. Нямам представа как ще се помиря със себе си, всичко това е пълен кошмар. Не очакваш такова нещо от медицинска сестра.“

Ако не за друго, то по този въпрос Страйк бе принуден да се съгласи с Айрийн Хиксън. Питаше се защо му е отнело толкова време да се вгледа по-внимателно в алиби, което от самото начало му се бе сторило крайно неубедително, защо бе приемал на доверие думите на Джанис, когато бе подлагал на съмнение казаното от всички други. Наложи му се да заключи, че също като жените, които доброволно се бяха качвали във вана на Денис Крийд, бе подведен от грижливо представена женственост. Също както Крийд се бе прикривал зад фасада на добродушие, така и Джанис бе сложила маската на грижовност, самоотверженост, майчинско състрадание. Церера е пазителка, Рак е изпълнен с доброта и инстинкт да закриля. Сериозна доза себепорицание помрачаваше победата на Страйк, което озадачаваше Ник и Илза, неизменно ликуващи при материалите във вестниците за последния и най-славен детективски триумф на техния приятел.