Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тревожна кръв [bg]
Тревожна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тревожна кръв [bg]

Электронная книга - «Тревожна кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Частният детектив Корморан Страйк гостува на близките си в Корнуол, когато към него се обръща жена с молба да разследва безследното изчезване на майка ѝ Марго Бамбъро при загадъчни обстоятелства през 1974 година. Страйк никога дотогава не е поемал толкова стар и неразрешен от полицията случай, но въпреки слабите изгледи да успее четиресет години по-късно, е заинтригуван и се нагърбва със задачата, като я прибавя към дългия списък със случаи, с които е натоварена агенцията, ръководена от него и съдружничката му Робин Елакот. Междувременно Робин води сложно дело за развод, справя се с нежелано мъжко внимание и се бори с чувствата си към Страйк. Епична, вълнуваща и заплетена като лабиринт, „Тревожна кръв“ е петата от поредицата за Робин и Страйк и най-увлекателната и грабваща вниманието дотук.
1 ... 367 368 369 370 371 372 373 374 375 376
Перейти на страницу:

Откъм площадката долетяха женски гласове: Ким се беше върнала с поднос с чай, следвана от Уна Кенеди, понесла голяма шоколадова торта. Лицето ѝ сияеше изпод лилавия бретон, а кръстът с аметисти подскачаше на гърдите ѝ също като преди. Когато остави тортата, тя каза:

– Ето ги и нашите герои! Ще ви прегърна и двамата!

Робин стана, за да получи полагащото ѝ се, но Страйк не искаше да размърдва котката и прие своята прегръдка седнал.

– Ей ме нà, пак ревнах! – разсмя се Уна, като се изправи и избърса очите си. – Кълна се в Бог, все едно съм на виенско колело, ту горе, ту долу...

– И аз направих същото, като ги видях – каза Ана и се засмя на Уна.

Усмивката на Рой, както Робин забеляза, бе притеснена и някак замръзнала. Питаше се какво ли му е да е редом с най-добрата приятелка на покойната си жена след всички тези години. Дали физическите промени у Уна го караха да се чуди как ли би изглеждала Марго, ако бе доживяла до седемдесетгодишна възраст? Или отново си задаваше въпроса, както вероятно го бе правил през всички тези години, дали бракът му щеше да издържи на продължителните периоди ледено мълчание, последвали срещата ѝ за по питие с Пол Сачуел, дали напрежението в отношенията им би могло да бъде преодоляно, дали Марго не би приела предложението на Уна да потърси спасение в нейния апартамент?

Щяха да са се развели, помисли си Робин с абсолютна увереност, но после се зачуди дали не смесва Марго със самата себе си, както го бе правила по време на цялото разследване на този случай.

– О, здравейте – чу се задъхан глас откъм вратата и всички се извърнаха към Синтия. По слабото ѝ жълтеникаво лице бе изписана усмивка, но тя не достигаше до тревожните ѝ, изпъстрени с точици очи. Беше с черна рокля и Робин се запита дали не я бе облякла преднамерено в знак на траур. – Прощавайте, аз бях в... Как сте вие двамата?

– Добре – отвърна Робин.

– Чудесно – каза Страйк.

Синтия издаде типичния си задъхан смях, после каза:

– Да... не... толкова е прекрасно...

Наистина ли бе прекрасно за Синтия, зачуди се Робин, докато мащехата на Ана си придърпа стол и отказа парче от тортата, която, както се оказа, Уна бе излязла на дъжда, за да купи. Как ли се чувстваше, след като Марго Бамбъро се бе завърнала, пък макар и само като затворен скелет? Болеше ли я да вижда съпруга си толкова разтърсен и подвластен на емоции? Да приеме Уна, най-доб­рата приятелка на Марго, сред семейството като новооткрита леля? Робин, която явно бе изпаднала в ясновидски период, беше сигурна, че Синтия никога не би била избрана от хематолога като втора съпруга. Марго вероятно би помолила младата Синтия да я придружи в новия ѝ живот и да продължи да се грижи за Ана. Дали Синтия би се съгласила, или би останала лоялна на Рой? Къде би отишла и за кого би се омъжила, след като за нея вече не би имало място в Брум Хаус?

Сега и втората котка влезе в стаята и се втренчи в необичайно голямата група хора, която завари вътре. Внимателно пристъпи покрай креслата, отоманката и канапето, скочи на перваза и остана с гръб към тях, загледана в дъждовните капки, плъзгащи се по стъклото.

– Чуйте сега – заговори Ким от стола си с висока облегалка, който бе взела от ъгъла на стаята, – настояваме да ви платим за допълнителния месец работа. Знам, че казахте „не“...

– Беше наш избор да продължим да работим по случая – отговори Страйк. – Радваме се, че помогнахме, и определено не искаме повече пари.

С Робин бяха на едно мнение, че случаят с Марго Бамбъро щеше да им се отплати тройно като реклама и нови поръчки, освен това Страйк бе с усещането, че е трябвало да го реши по-рано, затова вземането на още пари от Ана и Ким би изглеждало ненужна алчност.

– Тогава искаме да направим дарение с благотворителна цел – заяви Ким. – Имате ли някакви предпочитания в тази посока?

– Ами... – прочисти гърло Страйк, – ако сте го намислили сериозно, сестрите от фондация „Макмилън“...

Забеляза леката изненада у членовете на семейството.

– Леля ми почина тази година – обясни той – и сестра от „Макмилън“ ни оказа голяма подкрепа.

– О, разбирам – отвърна Ким и настана кратка пауза, през която помежду им като че изплува силуетът на Джанис Бийти като пара, виеща се от каната с чай.

– Медицинска сестра – промълви Ана. – Кой би заподозрял сестра?

– Марго – отвърнаха едновременно Рой и Уна.

Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха тъжно, несъмнено изненадани, че най-сетне са в съгласие, а Робин видя как Синтия отмести поглед встрани.

1 ... 367 368 369 370 371 372 373 374 375 376
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)