Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Джаки извърна поглед и механично попита:
— И от коя партия?
Грег се питаше с какво я е ядосал.
— От Републиканската, разбира се.
— А мислиш ли за брак?
Грег се слиса.
— Защо питаш?
Джаки си взираше настойчиво в него.
— Ще се жениш ли?
— Всъщност да. Тя се казва Нели Фордам.
— Така си и знаех. На колко години е?
— На двадесет и две. Какво искаш да кажеш с това „така си и знаех“?
— Един политик има нужда от съпруга.
— Аз я обичам!
— Не се и съмнявам. Нейното семейство в политиката ли е?
— Баща й е адвокат във Вашингтон.
— Правилен избор.
Грег се подразни.
— Много си цинична.
— Познавам те, Грег. Мили Боже, та ние бяхме любовници, когато ти беше малко по-голям, отколкото е Джорджи сега. Можеш да залъжеш всички с изключение на майка си и на мен. Както винаги, Джаки беше проницателна. Майка му също се отнасяше критично към неговия годеж. Двете имаха право — това беше кариеристичен ход от негова страна. Но Нели беше хубава, очарователна и го обожаваше. Така че какво лошо имаше в това да се ожени за нея? — След няколко минути имам среща с нея недалеч оттук.
— Нели знае ли за Джорджи?
— Не. И така трябва да продължава.
— Прав си. Достатъчно лошо е да имаш незаконно дете. Ако то на всичкото отгоре е и черно, направо може да ти съсипе кариерата.
— Знам.
— Това е почти толкова лошо, колкото да имаш съпруга негърка. Грег беше толкова изненадан, че отговори, без да се замисля.
— Ти мислеше, че ще се оженя за теб?
Джаки изглеждаше огорчена.
— Ако трябваше да избирам дали да се оженя за тебе, или за Убиеца с киселинната баня, щях да поискам време да си помисля. Грег знаеше, че тя лъже. За миг се замисли дали да не се ожени за нея. Смесените бракове не бяха нещо обичайно и срещаха голяма враждебност и от белите, и от черните, но някои хора се женеха и се справяха с последиците. Той никога не беше срещал момиче, което да му харесва колкото Джаки — дори и Маргарет Каудри, с която излизаше няколко години, преди да й омръзне да го чака да й предложи брак. Джаки имаше остър език, но на Грег това му беше приятно. Може би защото и майка му беше такава. Имаше нещо дълбоко привлекателно в това винаги да са тримата заедно. Джорджи щеше да се научи да го нарича „татко“. Можеха да си купят къща в квартал с по-широко скроени съседи. Може би в Джорджтаун, където беше пълно със студенти и млади професори. После видя как русокосата приятелка на Джорджи бива привикана от майка си — сърдита бяла жена, която назидателно размахва пръст. И осъзна, че да се ожени за Джаки е най-лошата идея на света.
Джорджи се върна при майка си и Грег.
— Как върви училището? — попита Грег.
— Харесва ми повече отпреди. Математиката вече е по-интересна.
— Аз бях добър по математика — рече Грег.
— Какво съвпадение — обади се Джаки.
Грег се изправи и стисна рамото на Джорджи.
— Трябва да вървя. Продължавай да се стараеш по математика, приятел.
— Разбира се.
Грег махна на Джаки и си тръгна.
Нямаше съмнение, че тя е мислела за женитба по същото време като него. Знаела е, че излизането от армията ще е решителен момент. Че това ще го принуди да се замисли за бъдещето. Не беше възможно наистина да се е надявала Грег да се ожени за нея, ала това не пречеше тайно да си е мечтала. А сега той разруши фантазията й. Е, много лошо. Дори и да беше бяла, Грег не можеше да се ожени за нея. Привързан беше към нея, обичаше детето, обаче целият живот беше пред него и искаше съпруга, която да му донесе полезни контакти и поддръжка. Бащата на Нели беше много влиятелен в републиканските среди. Грег отиде в „Наполи“ — италиански ресторант на няколко преки от парка. Нели вече беше там. Медночервените й къдрици се измъкваха изпод зелената шапчица. — Изглеждаш великолепно! — възкликна Грег. — Надявам се, не съм закъснял.
Седна. Лицето на Нели беше каменно.
— Видях те в парка.
„Ох, мамка му“, рече си Грег.
— Подраних, затова поседях малко там. Ти не ме забеляза. После усетих, че се бъркам където не трябва и си тръгнах. — Значи си видяла моя кръщелник? — с пресилена бодрост отговори Грег. — Кръщелник ли ти е? Ти си доста изненадващ избор за кръстник. Даже не ходиш на черква.