Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
В дванайсет часа шествието потегли; Тимоти пръв в стъклена погребална колесница, след него Соумс, сам в каретата; после Градман, също сам; подир тях Смитър и готвачката в една кола. Екипажите тръгнаха ходом, но скоро подкараха тръст под ясното небе. Пред входа на гробището Хайгейт се спряха за опелото в параклиса. Соумс би предпочел да остане на слънце отвън. Не вярваше нито дума от обреда; но той беше все пак един вид застраховка, която не беше безопасно да се пренебрегва, ако съществува нещо отвъд.
Тръгнаха по двама — той с Градман, готвачката със Смитър — към семейната гробница. Не беше много достойно това изпращане на последния стар Форсайт.
На връщане към Бейзуотър Роуд Соумс взе Градман в каретата си със странна топлота в сърцето. Приготвил бе изненада за този старик, служил петдесет и четири години на Форсайтови — една награда, изцяло негово дело. Колко добре помнеше как бе предложил на Тимоти, един ден след погребението на леля Естер: „А сега, чичо Тимоти, една дума и за Градман. Толкова се е трудил за семейство. Какво ще кажеш — да му отделим ли пет хиляди?“ И с каква изненада — като знаеше колко мъчно Тимоти завещава нещо, — с каква изненада го видя да кимва утвърдително. Старикът щеше да се зарадва сега като дете; защото Соумс знаеше, че мисис Градман има болно сърце, а синът им бе загубил единият си крак във войната. И беше безкрайно доволен, задето бе оставил на Градман пет хиляди лири от парите на Тимоти. Настаниха се в малката гостна, (чиито стени — като видение от рая — бяха небесносини със злато, с невероятно лъснати рамки на картините и никаква прашинка по мебелите), за да прочетат този истински малък шедьовър — завещанието на Тимоти. Седнал с гръб към светлината в креслото на леля Естер, Соумс погледна Градман, който беше с лице към светлината на кушетката на леля Ан, сложи крак върху крак и започна да чете:
„Аз, Тимоти Форсайт, живущ в Лондон, на Бейзуотър Роуд, изявявам, както следва, последната си воля и завещание. Определям племенника си Соумс Форсайт, живущ в Шелтър, Мейпълдърм, и Томас Градман, живущ на Фоли Роуд 159, Хайгейт (наричани по-долу изпълнители на завещанието ми), да бъдат мои пълномощници и изпълнители по завещанието ми. На гореспоменатия Соумс Форсайт оставям сумата хиляди лири, освободена от данък върху наследствата, а на гореспоменатия Томас Градман оставям сумата от пет хиляди лири, освободена от данък върху наследствата.“
Соумс замълча. Старият Градман се бе навел напред, стиснал конвулсивно в дебеличките си ръце своите едри черни колене; в отворената уста лъщяха три златни пломби; очите му примигваха, две сълзи се стичаха полека от тях. Соумс побърза да продължи:
„Цялото си останало имущество, от какъвто и да е вид, поверявам на изпълнителите на завещанието ми с поръчение да го използват и запазят за следните цели: да изплатят от него всичките ми дългове, разходи по погребението и всякакви разноски, свързани със завещанието, а остатъка да съхранят за онзи пряк потомък от мъжки пол на баща ми Джолиън Форсайт от брака му с Ан Пиърс, който — след смъртта на всички преки наследници от мъжки и женски пол на баща ми от споменатия му брак, живи по време на моята смърт — последен ще достигне двайсет и една годишна възраст, като държа безусловно имуществото ми да се запази до последната възможност, допустима по английските закони, в полза на гореспоменатия пряк наследник от мъжки пол.“
Прочете заверката и подписа, замълча и погледна Градман. Старикът изтриваше челото си с голяма носна кърпа, чиито ярък цвят придаде ненадейно празничен оттенък на тази церемония.
— Честна дума, мистър Соумс! — започна той и веднага пролича, че юристът у него бе затъмнил напълно човека. — Помислете само! В момента имаме налице две бебета и няколко съвсем малки деца… Ако едно от тях доживее до осемдесет години (това не е кой знае каква дълбока старост) и прибавим още двайсет и една, стават сто години; а мистър Тимоти оставя най-малко сто и петдесет хиляди лири. При пет на сто сложна лихва капиталът се удвоява за четиринайсет години. След четиринайсет години ще стане триста хиляди, след двайсет и осем — шестстотин хиляди, след четиридесет и две — милион и двайсет хиляди, а след петдесет и шест — два милиона и четиристотин хиляди, след осемдесет — четири милиона и осемстотин хиляди, след осемдесет и четири — девет милиона и шестстотин хиляди… а след сто години ще стигне до двайсет милиона! Само че ние не ще доживеем да ги видим! Това се казва завещание!