Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Стаята беше изпълнена с глухото бръмчене на разговорите. Никой никого не можеше да чуе; но това сякаш нямаше значение, защото никой и не чакаше да му отговорят. Съвременният разговор се струваше на Уинифред съвършено различен от водените в дните на нейната младост, когато беше на мода безкрайно бавният, провлечен говор. Но и сегашният беше „забавен“, а това е всъщност най-важното. И Форсайтови дори разговаряха невероятно бързо — Фльор с Кристофър, Имоджин с Партик, най-малкия син на Никълъс младши. Соумс, разбира се, мълчеше; но Джордж, застанал до клавесина, не преставаше да прави забележки, както и Франси до камината. Уинифред се приближи към деветия баронет. При него човек би могъл сякаш да си поотдъхне; носът му беше тънък и малко надвиснал към устните; посивелите мустаци също; тя се усмихна и провлечено запита:
— Мило празненство, нали?
Отговорът му изхвръкна през усмивката като хапка хляб:
— Спомняте ли си у Фрейзър340 описанието на онова племе, което заравяло невястата до кръста?
Говореше бързо като всички. Имаше живи тъмни очички с бръчки наоколо, като у католически свещеник. На Уинифред се стори изведнъж, че той е в състояние да каже неща, за които би могла да съжалява.
— Сватбите са винаги така забавни — промълви тя и тръгна към Соумс. Той стоеше странно неподвижен, но Уинифред забеляза веднага какво бе наложило това държане. Вдясно от него беше Джордж Форсайт, вляво Анет с Проспер Профон. Не можеше да мръдне, без да види тази двойка или отражението й в подигравателните очи на Джордж Форсайт. И с право се стараеше да не забелязва нищо.
— Казват, че Тимоти си отива — промълви мрачно той.
— Къде ще го погребеш, Соумс?
— В Хайгейт. — Преброи на пръсти. — Ще станат дванайсет души заедно с жените. Как намираш Фльор?
— Поразително красива.
Соумс кимна. Никога не бе виждал дъщеря си по-красива, а все пак не можеше да се отърве от впечатлението, че цялата тази история е нещо неестествено — припомняйки си сломената фигурка, сгушена в ъгъла на дивана. Тя не бе му доверила нищо от оная нощ до днешния ден. Научил бе от шофьора, че бе направила още един опит да проникне в Робин Хил и бе претърпяла поражение — къщата била празна, никой не се обадил. Знаеше, че е получила писмо, но от съдържанието му разбра само едно — че я бе накрало да се скрие и да плаче. Забелязваше как го поглежда понякога, когато предполагаше, че той не я вижда, сякаш все още се питаше какво е направил наистина, за да накара толкова да го мразят. Както и да е! Анет се бе върнала, летните дни минаваха унило, докато един ден Фльор заяви ненадейно, че ще се омъжи за младия Монт. Стана по-мила към баща си, след като му съобщи това. И той отстъпи — каква полза да се противопоставя? Бог му беше свидетел, че никога не бе и помислял да й пречи в нещо! А младежът направо си бе загубил ума по нея. Тя действаше, разбира се, безразсъдно и беше млада, безнадеждно млада. Но ако й се противопостави, не знаеше какво би могла да стори; би й хрумнало може би да си избере професия, да стане лекарка, адвокатка или друга някоя глупост от същия род. Тя нямаше никаква дарба за живопис, поезия или музика — единствените допустими занимания, според него, за неомъжени жени, ако се наложи да работят в днешно време. Изобщо по-безопасно беше да я омъжат, защото той виждаше много добре колко неспокойна и възбудена е вкъщи. Анет се отнасяше също благосклонно към този проект — доколкото той можеше да прозре това през нежеланието си да знае какви са намеренията й, ако изобщо имаше някакви. Тя бе казала: „Да се омъжи за този младеж, щом иска! Той е добро момче… не е такъв ветрогон, какъвто изглежда.“ Соумс не знаеше откъде бе взела тя тия изрази, но мнението й го успокои. Каквото и да беше поведението й, съпругата му имаше ясен поглед за нещата и почти потискащо количество здрав разум. Той бе вложил на името на Фльор петдесет хиляди лири, като бе взел мерки да не могат да бъдат прехвърлени на трето лице — за всеки случай, ако работите не тръгнат добре. А дали щяха да тръгнат добре? Тя не бе забравила другия… това беше ясно за Соумс. Сватбеното пътешествие щяха да прекарат в Испания. Ще бъде още по-самотен след заминаването й. Но по-късно може би тя ще забрави и ще се върне отново към него!
Гласът на Уинифред прекъсна замечтаността му:
— Ето ви чудо!… Джун!
В широко манто — какви дрехи намираше да облече! — с хвърчащи изпод панделката коси, дъщерята на братовчед му бе влязла и Фльор тръгна да я посрещне. Загубиха се от погледа им, като излязоха по направление към стълбите.
340
Фрейзър, Джеймс (1854–1941) — познавач на първобитните култури.