Лица от камък, и нито едно не ще се извърне след Нимандър. Скръбта му бе твърде студена за тях, твърде странна. Не бе показал достатъчно покруса, ужас, отчаяние. Беше приел вестта за смъртта й като командир, чул за загубата на войник, и само Аранта — в един-единствен кратък миг, докато не мислеше и не забелязваше никого и нищо — бе кимнала след него сякаш с мрачно одобрение.
Чертите на Скинтик се бяха изопнали пред лицето на измяната, след като стъписващото неверие отшумя и близостта, която винаги бе изпитвал към Нимандър, сега сякаш изведнъж се разшири до пропаст, която никой мост не може да прехвърли. Ненанда бе стигнал дотам, че почти извади меча си, но беше раздвоен кой от двамата най е заслужил захапката на острието му: Клип или Нимандър. Клип, заради бездушното му свиване на рамене, след като им показа откъртения ръб на скалата, където тя бе пропаднала. Или Нимандър, който стоеше със сухи очи и мълчеше. Десра, пресметливата, егоистична Десра заплака първа.
Скинтик предложи да се спусне в цепнатината, но това бе сантиментален жест, усвоен от времето, което бе преживял сред човешките същества — необходимостта да бъде огледан мъртвият, може би дори да се погребе тялото на Кедевис под канарите — и предложението му бе посрещнато с мълчание. Тайст Андий не почитаха труповете. В края на краищата връщане при Майката Тъма нямаше да има. Душата беше захвърлена, осъдена да се скита вечно изгубена.
Скоро след това потеглиха, с Клип начело, пак през суровия проход. Облаците се смъкваха по хълбоците на върховете все едно планините събличаха белите си мантии и скоро въздухът стана студен и влажен, тънък в дробовете им, и изведнъж облаците погълнаха света.
Нимандър залиташе по хлъзгавия заледен камък и се тътреше след Клип — въпреки че воинът вече дори не се виждаше, имаше само една възможна пътека. Усещаше суровата преценка зад себе си в погледите, впити в гърба му, пластове, които се трупаха един върху друг — от Десра, от Ненанда и най-болезненият — от Скинтик, и това бреме сякаш никога нямаше да олекне. Копнееше Аранта най-сетне да проговори, да прошепне истината на всички, но тя оставаше безмълвна като призрак.
Сега всички бяха в огромна опасност. Трябваше да бъдат предупредени, но Нимандър не можеше да предвиди последствията от едно такова разкритие. Щеше да се пролее кръв, а не можеше да е сигурен, че тя ще е на Клип. Не и сега, не и след като Клип бе в състояние да развихри яростта на бог — или на онова, което го беше обсебило.
Кедевис му бе споделила подозренията си в селото край езерното корито. Дала беше ясни очертания на онова, което той самият вече бе започнал да вярва. Клип се беше съживил, но някак отдалечен, като зад някакво було. О, той винаги бе показвал презрението си към Нимандър и останалите, но това беше друго. Нещо основно се бе променило. Новото презрение вече намекваше за глад, за алчност, сякаш Клип не виждаше в тях нищо повече от сурова плът, чакаща да бъде хвърлена в пламъците, за да утоли неговата потребност.
