Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
В началото на годината най-после откри служител в „ИнДжен“, готов да изпълни задачата. Макар че той нямаше достъп до генетичния материал, Доджсън поддържаше връзка с него. Срещаха се всеки месец в заведението на Карлос и Чарли в Силикон Вали и Доджсън му вършеше дребни услуги. Ето че сега „ИнДжен“ канеше на острова консултанти и съдружници. Доджсън отдавна чакаше този момент, защото неговият човек щеше да има достъп до ембрионите.
— Да не протакаме — каза човекът. — Имам десет минути до полета.
— Искаш да повторим плана ли? — попита Доджсън.
— По дяволите, не, доктор Доджсън — рече мъжът. — Искам да видя скапаните пари.
Доджсън щракна ключалката на куфарчето и го отвори едва-едва. Човекът небрежно погледна вътре.
— Всичките ли са?
— Само половината. Седемстотин и петдесет хиляди долара.
— Чудесно. — Мъжът се извърна и отпи от кафето си. — Чудесно, доктор Доджсън.
Доджсън бързо затвори куфарчето.
— Това е за всичките петнайсет вида, нали така?
— Да. Петнайсет вида замразени ембриони. А как ще ги пренеса?
Доджсън му подаде голям флакон с пяна за бръснене „Жилет“.
— В това ли?
— Да.
— Има вероятност да ми проверят багажа…
— Натисни бутона — каза Доджсън.
Човекът го натисна и дланта му се покри с бяла пяна.
— Не е лошо — рече той и избърса пяната в ръба на чинийката. — И то никак.
— Флаконът е малко по-тежък от обичайното, това е всичко.
От две денонощия хората на Доджсън не бяха правили нищо друго, освен да майсторят този флакон. Той бързо му обясни как действа.
— Колко охладителен газ има вътре?
— Ще стигне за трийсет и шест часа. Дотогава ембрионите трябва да са в Сан Хосе.
— Зависи от вашия човек с лодката — каза другият. — По-добре е да се погрижиш на борда да има фризер.
— Ще го направя — обеща Доджсън.
— Дай пак да поговорим за цената…
— Условията са същите — каза Доджсън. — Петдесет хиляди при получаването на всеки ембрион. Ако са жизнеспособни, още по петдесет хиляди за всеки.
— Добре. Само гледай в петък вечер лодката да ме чака на източното пристанище. Не на северното, където акостират големите кораби, а на източното. То е малко помощно пристанище. Разбра ли?
— Разбрах — отвърна Доджсън. — Кога ще бъдеш в Сан Хосе?
— Сигурно в неделя — каза оня и стана.
Доджсън явно бе притеснен.
— Сигурен ли си, че знаеш как да боравиш…
— Зная — потвърди мъжът. — Не се безпокой.
— И още нещо — продължи Доджсън. — Имаме информация, че на острова се поддържа постоянна радиовръзка със седалището на „ИнДжен“ в Калифорния, така че…
— Виж какво, взел съм мерки — каза човекът. — Само се успокой и приготви парите. Искам да получа всичко в неделя сутрин на летището в Сан Хосе, в брой.
— Ще те чакам там — рече Доджсън. — Не се тревожи.
Малкълм
Той се качи в самолета на летището в Далас малко преди полунощ. Беше висок и слаб оплешивяващ мъж, трийсет и пет годишен, облечен в черно от глава до пети: черна риза, черни панталони, черни чорапи, черни гуменки.
— А, доктор Малкълм! — приветства го Хамънд с престорено любезна усмивка.
— Здрасти, Джон — ухили се Малкълм. — Да, боя се, че старият ти противник е тук.
Той се здрависа с всички с думите:
— Иън Малкълм, математик, приятно ми е.
На Грант му направи впечатление, че Малкълм явно се забавлява от това пътешествие. Разбира се, знаеше името му. Иън Малкълм беше сред най-прочутите математици от новото поколение, които проявяваха жив интерес към „принципите на природата“. Тези учени бяха скъсали с традиционната математика, и то в много отношения. Най-напред, постоянно работеха с компютри, нещо, което ортодоксалните математици смятаха за нередно. Второ, занимаваха се, кажи-речи, само с нелинейни уравнения в една нова научна област, наречена теория на хаоса. На трето място, изглежда, се стремяха новата математика да описва явления, съществуващи в реалния свят. И накрая, сякаш за да подчертаят, че са скъсали със сухата наука и са навлезли в действителния свят, те се обличаха и разговаряха по начин, който един математик от старото поколение нарече „отчайващ излишък на индивидуалност“. Всъщност те често се държаха като рокзвезди.
Малкълм се отпусна в една от меките седалки. Стюардесата го попита иска ли нещо за пиене.