Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Организацията е добре обмислена: изпълнителите са се познавали само с най-близкостоящите в технологичното звено. За своя най-голяма изненада повечето подсъдими едва по време на следствието научили, че са били съучастници в престъпление. Разследването вървяло бавно, много трудно. В хода на следствието се изяснило, че в направата на ментетата са участвали трийсет и шест човека, сред които сътрудници от градския съвет, противопожарната и данъчната инспекция. Почти всички били завербувани по една и съща схема: първо подкуп за „незначителното съдействие“, след това заплаха от разкриване и предлагане на много пари, но вече за извършване на по-сериозни престъпления. Следствието не успяло да изясни дали някой е стоял зад Марков, или той наистина е бил главното действащо лице. Марков е бил осъден по чл. 147 от Наказателния кодекс на 4 години с конфискация на имуществото заради системно мошеничество.
Марков се върнал в Нижни Новгород през 1994 година, след като си излежал присъдата.
От началото на „голямата приватизация“ заемал ключови места в съвети на директорите на редица пивоварни заводи в Нижни Новгород, Тула, Москва. През 1998 г. изкупил контролния пакет акции на „Яуза“ ООД. През 1999 му отменят присъдата…
Разбира се, отменили му присъдата, но Марков е излязъл на свобода явно с нечиста съвест, размишляваше Вениамин Аркадиевич. Въпросът е, откъде се вземат, у него пари след конфискацията, за да купува акции? Да не би в затвора да е завързал връзки с големи криминални босове и да е действал от тяхно име, разпореждайки се с парите им? Или все пак тогава той не е бил мозъкът на нелегалните производители и реалният организатор на нелегалното конячено производство му е заплатил щедро за мълчанието? Както и да е, Марков не може да бъде причислен към честните хора. А за да се изказват всички за него само положително, това е следствие пак на същата схема: той им плаща, може да не е непосредствено, но им плаща. Сега Марков е мъртъв, значи няма от кого да очакват пари… Ако знаехме на кого е плащал и с какво бихме могли да ги разприказваме… Едно е ясно — в тази посока ни предстои още работа.
Но някъде дълбоко в душата си Вениамин Аркадиевич беше готов да съжали пивоваря. Още един човек, пречупен от горбачовската перестройка. Бил е честен човек, добър специалист, рационализатор, може би цял живот щеше да работи за благото на родината…
Впрочем всичко това са дивотии, сепна се Тур, истински честните хора така и си останаха чисти, недокоснати от никакви политически катаклизми. Значи от самото начало нещо е разяждало Марков отвътре и ако не беше перестройката, е щял да намери друг повод, за да кривне по пътя на престъпленията.
Сева Голованов.
23 юни
Според домовата книга като съседи на Минчев бяха записани двама: пенсионерът Олег Анатолиевич Колядни, офицер в оставка от КГБ, и Замятна, вдовицата на летец-изпитател, която живееше тук заедно с дъщеря си и зет си. Голованов реши да им отиде на гости.
За подобни случаи се беше снабдил с удостоверение, че е кореспондент на „Комсомолска правда“, и Сева тръгна да играе ролята на журналист от популярния вестник. Кооперацията на „Тверска“ се оказа ведомствена, макар да нямаше охрана. Тук живееха предимно военни и сътрудници на органите и не беше много ясно как е попаднал Минчев в тяхната компания. Чисти, подредени тревни площи, входната врата с домофони — всичко както си му е редът. В двора нямаше прекалено много навеси и навесчета, което говореше не за липса на личен транспорт у собствениците, а по-скоро за наличието на нормални гаражи.
Голованов застана пред домофона и набра номера от апартамента на Колядни. Никой не се обади. Наложи се да търси Замятни. Те веднага отговориха. Той се представи и тежката метална врата щракна, за да влезе във входа.
Минчеви и техните съседи живееха на третия етаж. Апартаментът на Замятни се намираше от дясната страна. Една пищна, наснована лелка с боядисана коса отвори на Голованов. Той обясни:
— Аз всъщност търсех Олег Анатолиевич. Но, изглежда, не си е вкъщи.
— Току–що беше тук. Той по цял ден си е у дома. Излиза само до магазина. Сигурно и сега е отишъл за кифличките си…
— М-да…
— Ами елате у нас — засуети се домакинята. — Такива гости не ни идват всеки ден.
След пет минути на малката масичка в хола се появи поднос с ароматно кафе и чинийка с бисквити.
— Аз съм ги правила. Черпете се.