Списъкът „Октомври“ [bg]

Една бутилка на ден…

След като почисти и прибра месото в хладилника в малкия кухненски бокс на склада, пъхна творението си в найлонов плик с емблема на аптечната верига Си Ви Ес.

Върна се на масата и седна, отпи глътка „Хавайски пунш“ — с оригиналния аромат, червен.

Почуди се как ли ще реагира Габриела на сувенира в торбичката.

Отново погледна часовника си. Крайният срок наближаваше. Замисли се за Габриела, за „Октомврийския списък“ и Даниел Риърдън. Бе видял бизнесмена за първи път преди около шест часа на улицата с Габриела, а вече го мразеше силно.

Замисли се също за приятеля ѝ Франк Уолш, когото не познаваше, но беше следил известно време и, разбира се — проучил. Джоузеф винаги се подготвяше добре, когато практикуваше занаята си.

Франк Уолш — дебелакът, Франк Уолш — смотанякът.

Джоузеф не изпитваше особена неприязън към господин Уолш. Смяташе го за глупав, наивен човек. Жалък.

Помисли си колко жалко е, че ще прекара последната си нощ на този свят в компанията на майка си, а не с някоя мацка, която да изчука. Поне така предполагаше Джоузеф. Пфу!

Септемврийският хлад проникваше в склада и въпреки че имаше достатъчно естествена изолация, Джоузеф потрепери. Нямаше търпение да свърши тази част от работата и да се връща вкъщи в Куинс, където го чакаха няколко филма на дивиди, все още неразопаковани. Повечето хора биха се изненадали, че човек като него, който е убил двайсет и двама души — мъже, жени, и макар и само при крайна необходимост или по случайност, деца — обича да гледа филми. Но пък защо не? Убийците също са хора, нали? Всъщност той бе научил доста неща за занаята си от филмите и телевизията.

От „Дългият прекрасен петък“, „Професионалистът“, „Източни обещания“ и други. От „Семейство Сопрано“ — не толкова. Въпреки че харесваше сценария, той така и не можеше да разбере защо Тони и хората му — никой от които не беше особено интелигентен — не бяха арестувани и хвърлени зад решетките още към средата на първия сезон.

Късмет може би.

Ха-ха, не! — заради сценаристите.

Той вдигна яката на якето си и с удоволствие си представи как ще се върне вкъщи, ще седне пред уредбата „Сони“ сам — е, всъщност с котарака си Антониони — и ще изгледа последните дискове. Дали да не вземе и рибицата да си я сготви за вечеря?

Не, тази вечер щеше да хапне диетично. Да спести малко калории.

Джоузеф погледна часовника си. Взе найлоновия плик с емблемата на Си Ви Ес, излезе и заключи вратата на склада.