Списъкът „Октомври“ [bg]

— Това са подаръци от клиенти. — Кимна към една тъмнозелена кутия с шампанско „Дом Периньон“. — Можеш ли да отвориш тази?

Даниел откопча капака и го отвори. Габриела сгъна списъка, вдигна бутилката и го пъхна отдолу. Даниел затвори кутията и я сложи в найлонов плик. Тя взе черен маркер, написа нещо на листче за записки и го пъхна в торбичката.

— Какво ще правиш с това? — попита той.

— Ще го изпратя на приятеля ми Франк.

— Франк Уолш, господин Усложнение — кисело се усмихна Даниел.

— Да. Но надеждно усложнение. — Тя погледна през прозореца. — Какво прави полицаят?

Даниел също надникна навън.

— Още говори по радиостанцията, но гледа насам. Подозира нещо. Със сигурност.

Габриела отиде при бюрото, на което имаше табелка с надпис: „Е. Родригес“. Взе голям хартиен плик и напъха в него десетина документа от чантичката си: разписки, карти за отстъпка, няколко сметки. Пъхна го в чантичката, като остави единият му край да се подава.

— Застраховка — обясни. — За всеки случай. Хайде да тръгваме.

Даниел взе шампанското и излязоха. Тя затвори вратата. В коридора се чу шум от качващия се асансьор. Габриела кимна към стълбището. Качиха се на третия етаж, където един строен латиноамериканец миеше пода.

— Рафаел!

— Габриела! Чух за господин Прескот. Не е вярно, нали?

— Сигурна съм, че не е. Станала е ужасна грешка.

— Моля се за него. Жена ми също.

— Благодаря, Рафаел. Това е Даниел.

Мъжете се ръкуваха. После Габриела попита:

— Би ли ми направил една услуга, Рафаел?

— Разбира се. Какво да направя?

Тя взе торбичката с шампанското и му я подаде.

— Сега трябва да отида да говоря с адвокатите и да оправя счетоводството. Вечерта трябваше да се видя с един приятел, но няма да успея. Тази среща беше много важна за него. Би ли занесъл това до апартамента му във Вилидж?

— Да, разбира се. Ще го направя.

— Живее на Гринич Стрийт триста и осемдесет. Близо до „Бетун“. Казва се Франк Уолш.

Тя написа адреса и името. Подаде листчето на Рафаел и той го прибра в джоба си.

— Добре.

— Спасяваш ми живота, Рафаел.

Бръкна в чантичката си и извади четири банкноти по двайсет.

Той поклати глава:

— Няма нужда.

— Настоявам.

— Грасиас. — Той неохотно прибра парите.

— Де нада — отвърна тя. — Ако не е вкъщи, остави кутията при портиера.

С Даниел отново тръгнаха по стълбите. Тя забеляза развеселеното му изражение и се заоправдава:

— Франк ми е само приятел. Наистина.

— Хайде, стига. Как мога да ревнувам от човек, когото сама наричаш „усложнението“? Ако го беше определила като „жребец“ или „любовник“, тогава щеше да е друго.

Тя го прегърна и го целуна по врата. После изтичаха по стълбите и излязоха през задния вход на сградата.