Списъкът „Октомври“ [bg]

— Ох, ужасно!

Даниел се засмя леко:

— И знаеш ли какво? Щом стъпихме на брега, онзи тип ни махна за довиждане и си тръгна. Не прие пари, дори не си каза името. Държеше се сякаш, мамка му, няма нищо по-нормално от това, да рискуваш собствения си живот, за да спасиш някого. Като че ли това бе най-естественото нещо на света.

— Още ли те боли? — попита тя, като кимна към гърдите му.

— Не, не. Това беше преди пет години. Понякога се схващам малко, когато е влажно. Но нищо по-сериозно. — Той замълча за момент. — Постъпих глупаво и за малко щях да убия синовете си. Този човек ми даде втори шанс. Не знам дали заслужавах. Но той се появи.

Габриела докосна ръката му. Страшно ѝ се искаше да го целуне, но положи усилие и устоя на изкушението. Двамата взеха чашите си с вино и се умълчаха.

Даниел плати сметката и по предложение на Габриела взе половината папки. Щяха да прекарат останалите часове на вечерта, докато капнат от умора, в търсене на следи за това, къде Чарлс Прескот би могъл да скрие парите. Качиха се в асансьора. Горе Даниел я изпрати до вратата на стаята ѝ.

Тя го прегърна.

— Даниел, не знам…

— Не знаеш как да ми благодариш ли?

Вместо да отговори, тя се притисна по-силно до него и захлипа.

— Тя ще бъде добре — успокои я той. — Дъщеря ти ще се върне жива и здрава.

Габриела избърса очи, отдръпна се от него и си пое дълбоко въздух. Овладя се.

Минаха няколко секунди; двамата стояха неподвижно, заслушани в гласовете и смеха от другите стаи, звука на телевизор.

Тя отвори вратата и влезе в стаята си, обърна се отново към него. Даниел се приближи.

„Дали ще ме целуне?“ — запита се тя.

Почуди се също как ще реагира самата тя, ако се случи.

Вместо това обаче той я прегърна сдържано и измърмори:

— Лека нощ.

Отдръпна се в коридора. Вратата се затвори и Габриела остана сама.