Списъкът „Октомври“ [bg]

— Ами, малко е… разстроена — отговори Джоузеф.

— Как? Какво искаш да кажеш?

— Казах ѝ, че нямам добри новини от теб. Значи може да няма добри новини за нея.

— Така ли си ѝ казал? — прошепна Габриела.

— А ти как мислиш? Имам ли интерес дъщеря ти да изпадне в паника? Ох, с теб човек не може да се пошегува. Хайде, успокой се. Кажи сега за парите.

— Имам списъка.

— Това чух. Обаче фактът, че го повтаряш, ми подсказва, че нямаш парите. И след като не пожела да ми опишеш как изглежда списъкът, съм малко скептичен и за него.

— Не, не! Кълна се!

— Забелязала ли си, че когато човек казва нещо от рода на „кълна се“ или „трябва да ми повярваш“, той обикновено лъже?

— Не лъжа! Списъкът е у мен. Държа го на сигурно място. Не исках да го разнасям с мен.

— Нямаше нужда толкова да го пазиш. На глава от населението уличните грабежи в Ню Йорк не са повече, отколкото в Портланд. Но добре. Намерила си списъка. Вундербар! Да се върнем на въпроса за парите.

— Цял ден обикалям града и се опитвам да изпълня това, което искаш. Моля те, дай ми още малко време. Отне ми повече, отколкото очаквах. Съжалявам!

— Изпитваш чувство за вина, а?

Даниел настръхна от гняв. Лицето му помръкна.

Но той не каза нищо.

Тя доближи телефона до устата си.

— Моля те, беше кошмар. Полицията е навсякъде! Не мога просто да се промъкна в градината на Чарлс и да започна да копая за съкровище, нали? — Гласът ѝ заглъхна. След малко прошепна гневно: — Кажи ми как е дъщеря ми!

— Жива е.

— Жива? А добре ли е?

— Горе-долу.

— Сигурно е уплашена.

— И мен ме е страх от високото. Змиите също не са ми любими. Обаче се справяме. Та да си дойдем на думата. Парите карат света да се върти. Имахме сделка. — Отново замълча, сякаш се сърдеше. — Ти не я спази. Наруши споразумението ни.

— Ще намеря парите — сопна се тя. — Обаче ми трябва време! Правя всичко, което е по силите ми.

— Време, време — с дразнещ глас повтори той.

— Само още малко.

— А да не би да си намерила парите и да шикалкавиш, да търсиш начин хем да ги запазиш за себе си, хем да си върнеш момичето?

— Не! Защо да го правя?

— Защото остана без работа, забрави ли?

Габриела затрепери. Даниел постави ръка на рамото ѝ.

— Беше офис мениджър на Чарлс Прескот — продължи Джоузеф.

— Да — прошепна тя.

— Значи разбираш от бизнес, нали?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Разбираш ли от бизнес? — раздразнено повтори той.

— Ами… знам някои неща. Защо питаш?

— Запозната ли си с принципа на наказанието?

— Гласът му стана абсолютно безстрастен. Угодническата нотка съвсем изчезна. — Например, когато не си плащаш данъците, има наказание. В случая не плати на мен навреме. Изпусна срока.

— Опитах!

— „Опитвам“ не означава нищо. Или правиш нещо, или не. Не е възможно да опиташ да направиш нещо. И така. Нов срок. Осемнайсет часът утре…