Анихилация [bg]

Лъчът на фенера ми и естествената светлина от отворения капак ми показаха, че стените са покрити с мухъл, който на места образуваше матови червени и зелени райета. Долу още по-ясно се виждаше как изгнилата хартия се е разляла на вълни и могилки. Скъсани и смачкани страници, изкривени и влажни корици. Можеше да се каже, че историята на изучаването на Зона X бавно се превръщаше в Зона X.

Посегнах първо към краищата, избирайки си случайни дневници. Повечето на пръв поглед описваха най-обичайни събития като тези, докладвани от първата експедиция… която не би могла да бъде първата. Някои бяха невероятни, защото информацията в тях звучеше нелогично и предшестваше с почти десет години първото официално навлизане в Зоната. Колко експедиции всъщност бяха преминали границата? Каква част от информацията беше изопачена и скрита, и за колко време? Дали „дванайсетте“ експедиции не бяха само последната част от много по-продължителни усилия, а останалите бяха „пропуснати“, за да се потушат съмненията на евентуалните доброволци?

Намерих и „предекспедиционни“ разкази, документирани в различни форми. Това беше архивът от аудио-касети, надъвкани снимки и разлагащи се папки с книжа, които бях забелязала още отгоре, смазани под тежестта на дневниците. Всичко беше просмукано от тежка, влажна миризма с маскирана остра нотка на разложение, която се усещаше на някои места, а на други не. В главата ми настъпи объркващ хаос от напечатани на пишеща машина, принтирани и написани на ръка думи, смесени с полузърнати образи като мислено факсимиле на цялата купчина. Самото бунище ме караше на моменти да замръзвам, без дори да броим противоречията. Усетих тежестта на снимката в джоба си.

Започнах да си създавам правила, като че ли това щеше да ми помогне. Пропусках всички дневници, които изглеждаха написани стенографски, и не се опитвах да разшифровам кодираните. Започвах да чета някои дневници подред, но после сама се принуждавах да ги оставя. Случайните откъси обаче понякога бяха още по-лош избор. На някои страници бяха изложени неописуеми деяния, които все още не мога да се заставя да изложа с думи. Записи, в които се споменаваше за периоди на „ремисия“ и „затишие“, последвани от „експлозии“ и „ужасяващи проявления“. Откогато и да съществуваше Зона X и колкото и експедиции да бяха пристигали тук, разбрах, че в продължение на години преди да е имало граница, по това крайбрежие са се случвали странни неща. Имало е Протозона X.