Любов на колела [bg]

Беки преглътна буцата от дълбока печал, засядаща на гърлото й като огромна топка фъстъчено масло всеки път, щом си позволеше да се вгледа в тъжните очи на Ейнджъл и с престорено, закачливо сумтене каза:

— Защото беше твърде зает с опитите си да не повърнеш.

— Супата с грисови топки не беше толкова лоша — увери я той.

— Беше абсолютно безвкусна и ти го знаеш.

Мъжът сви рамене.

— Е, добре де, но топките…

— Бяха направо негодни за консумация — завърши вместо него.

— Но ругалах13 бяха много вкусни.

— Ъхъ, ако пренебрегнеш факта, че бяха толкова корави, все едно дъвчеш камъни.

— Беки! — Той я хвана и за другото рамо, принуждавайки я да се обърне изцяло с лице към него. Очите му я гледаха искрено. Твърде искрено. Бузите й пламнаха. Никога не бе била много добра в приемането на благодарности. Дори най-простото „благодаря“, което обикновено получаваше от момчетата, след като им бе направила някаква услуга, й действаше все едно я заливаха с гореща вода. — Беше страхотно от твоя страна да вложиш толкова много усилия. Искам да знаеш, че това означава много за мен.

— Спри! — Беки размаха ръце пред лицето си, опитвайки се да отклони разговора от посоката, в която бе поел. — Караш ме да се чувствам разстроена.

Той поклати глава и устните му трепнаха.

— Трябва да те поправя, правилно е да се каже смутена.

— Е, толкова успях да науча, все пак получавам цялото си обучение по идиш от шоуто „Събота вечер на живо“, нали така? — Тя направи гримаса и той се засмя. Шегите и забавлението бяха област, в която се чувстваше удобно.

— А сега — тя отново се обърна в посока към лазарета, — ми кажи официалната версия за освобождаването на Хамилтън.

— Тя гласи, че пиратите са се предали доброволно, след като група момчета от специалните части са се качили на борда на танкера.

— И тези момчета от спецчастите къде се предполага, че са изчезнали?

— Това е една мистерия. — Можеше да чуе смеха в гласа му. — Знаеш ги какви са тези типове от специалните части.

— Трябва ли винаги…

Те спряха и кимнаха на друг член на екипажа, който мина плътно покрай тях. Ейнджъл изчака, докато мъжът се отдалечи достатъчно, преди да продължи:

— Според версията е имало и друг плавателен съд — кораб на НАТО, чиято самоличност ще остане в тайна, от който е дошла групата мъже. Разбира се, този кораб отдавна е напуснал района.

Разбира се.

— А медиите? — поинтересува се тя.

— На тях ще бъде предложена същата история.

Ловки трикове, изградени върху пластове лъжи. Добре дошли в прекрасния свят на тайните мисии.

Завиха зад поредния ъгъл и ето, най-накрая застанаха пред лазарета. С тревога в сърцето Беки пристъпи вътре и бързо огледа половината дузина снежнобели болнични легла, разположени на половин метър едно от друго, подредени по три на двете срещуположни стени, докато жадният й поглед засече Франк в далечния край на дългата стая. Около всяко легло имаше раирана в синьо и бяло завеса, която се спускаше от полукръгъл корниз, прикрепен към тавана. Нейната цел беше да осигури поне малко уединение на пациента. Но Франк имаше късмет, тъй като в момента бе единственият обитател на лазарета и неприкосновеността на личния живот не бе чак такъв голям проблем.