Турнирът [calibre 1.47.0]

- Имаш по-голямо самообладание и по-остър ум от мнозина възрастни, които познавам. Бес. Но тук вилнее злодей и баща ти ще ми вземе главата, ако с теб се случи нещо. Макар че... - По лицето му пробяга странно изражение. - Макар че това всъщност би могло да е добре за теб. Какъв по-добър урок за потенциална бъдеща кралица от това да надникне през прозорец в душите на хората?

Той приклекна пред мен, така че лицата ни се озоваха едно срещу друго.

- Можеш ли да ми обещаеш три неща. Бес? Можеш ли да ми обещаеш, че ще останеш плътно до мен до края на всичко това?

- Обещавам.

- Можеш ли да ми обещаеш, че ще изпълняваш точно онова, което ти казвам?

- Обещавам - пламенно отвърнах аз. — А третото?

- Можеш ли да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на госпожа Понсонби за участието ти в този случай?

На лицето ми цъфна широка усмивка. Кимнах енергично.

- Абсолютно обещавам.

- Отлично - рече той. - Хайде тогава, сложи си наметалото и не се отделяй от мен.

Излязохме в коридора.

Там имаше въоръжен мъж и аз се заковах на място.

Мъжът беше с абсолютно гола глава, мускулест, с черната кожа на абисинец, облечен в бяла туника и с бронзов нашийник - превъзходен роб. Скулите му бяха покрити с татуировки и племенни белези.

Господин Аскам изобщо не се смути.

- Елизабет, това е Латиф, един от най-доверените евнуси на султана - каза той. - Освен местните езици знае латински, гръцки и малко английски. Султанът му нареди да ме придружава по време на разследването. Латиф, това е ученичката ми Елизабет.

Грамадният евнух ми се поклони, без да каже нито дума. Носеше украсен бронзов лък и бронзов колчан на гърба, както и две къси извити саби с позлатени ефеси на пояса си.

- Латиф - каза господин Аскам. - Бих искал да видя точното място, където е открито тялото на кардинала. После искам да огледам самия труп.

i

Басейнът и тъмницата

Когато тримата стигнахме до решетъчната арка-да. отделяща Третия двор от Четвъртия, беше доста след полунощ.

Дворецът беше смълчан. Луната светеше. Многобройните маси от банкета отдавна бяха прибрани. Четирима стражи със сурови лица, въоръжени с ятагани и копия, пазеха портата, водеща към басейна в Четвъртия двор, но по заповед на Латиф се дръпнаха и ни направиха път.

Щом се озовахме на стълбите, си спомних ужасната гледка с трупа на кардинал Фарнезе, лежащ с лице нагоре и с разперени ръце и крака в малкия правоъгълен басейн.

Тръгнахме надолу.

В басейна нямаше труп.

Няколко малки петънца кръв по десния край на басейна бяха единствената следа, че тук се е случило нещо ужасно. Нямаше да останат дълго - точно в момента една робиня бе клекнала и ги почистваше.