Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Не мога — рече тя и се върна към документите.
Ако очакваше да си тръгне след лаконичния й отговор, много се лъжеше.
Кам се приближи и застана до нея.
— Ще дойдете.
Мариса вдигна глава и се взря в черната превръзка на окото му. Запита се дали някоя жена е спала с него, откакто видът му е станал такъв. И откога точно изглежда така? Белезите, които обезобразяваха страната и шията му, не бяха отскоро. Как ли ги бе получил?
Тя сведе очи. Какъв ревнив съпруг! Да, сигурно много ревнив.
— Няма.
— Моля ви.
Мариса вдигна глава и му отправи проницателен поглед.
— За какво?
Кам постави обезобразената си длан на облегалката на стола й.
— Моля ви — повтори той с дълбокия си убедителен баритон, — елате и вечеряйте с мен.
Любезната му молба свърши повече работа, отколкото ако бе крещял или я бе заплашвал. В края на краищата този човек бе законният й съпруг и като такъв беше в правото си.
— Добре, съпруже — рече тя и започна да навива документа пред себе си.
— Какво е това? — попита той.
— Архитектурните планове за едно от именията на рода Фицджералд. Беше разрушено заедно с още няколко други роялистки крепости в района. Строи се нов замък и къщи за моите арендатори.
— Мога ли да погледна?
Мариса разви листа и го постави разгънат на бюрото.
Кам погледна скиците и се удиви на майсторството.
— Очевидно ще струва скъпо — прецени той.
Тя взе плана и заяви:
— Мога спокойно да си го позволя.
— Това не бе израз на неодобрение, миледи. Само отбелязах, нищо повече. — Кам се изправи и й протегна ръка.
Мариса завърза документа с дебелата червена панделка, с която бе завързан по-рано, и го остави на бюрото. После стана и подаде на Кам лявата си ръка.
Вечеряха гъста дивечова супа, хляб и сирене. Кам наля още бира в калаените халби и потупа плоския си корем.
— Трябва да се гордеете с готвачката си.
Мариса възнагради съпруга си с широка усмивка.
— Благодаря ви от нейно име, съпруже. Тя е със семейството ми от много години. Смятам да я взема със себе си, когато напусна Лондон.
— Възнамерявате да заминете?
Мариса отряза парче сирене, намаза го с пикантната горчица, внесена от Франция, и го подаде на Камерън.
— Опитайте това. — И отряза едно парче и за себе си. — Да, никога не съм възнамерявала да остана дълго в Лондон. — Лапна сиренето и се наслади на пикантния вкус. — Marveilleux, прекрасно — промълви тя и отпи глътка бира. — Единствената причина, поради която дойдох тук, бе да гарантирам претенциите към семейното си наследство и да изпълня задълженията си.
— Едно от които бе да се омъжите за мен?
Мариса посрещна погледа му открито. Кам бе предпочел да седне от лявата й страна, вместо срещу нея, което бе негово право.
— Не ще ви излъжа, съпруже. Това бе една от причините, може би най-важната причина да съм тук. Но никога не съм възнамерявала да оставам дълго. Обичам Лондон — каза тя и се пресегна, за да си вземе орехи, — но не бих искала да живея тук. Прекалено шумно и мръсно е, за да ми харесва за дълго. Признавам, че копнея за прелестта на провинцията.
— Семейството ви е в Дорсет, мисля. Там ли ще отидете?
— Само за няколко дни, за да видя баба си. — В очите на Мариса искреше обич към старата жена. — Без нейната сила, без нейната опитност, ако щете, нямаше да мога да си върна наследството. — Тя се засмя. — Негово величество я нарича Старата Лисица. Дори и той се е парил от лютия й език.
Кам си взе още едно парче сирене.
— А след посещението си там къде ще отидете?
— Копнея да видя лично как напредва възстановяването на имението, варварски разрушено, от хората на Кромуел. То е близо до река Ус, не много далеч от уелската граница. — Мариса си помисли как най-добре да постави следващия си въпрос, после пое дълбоко дъх и попита направо: — Възнамерявате ли да останете в Лондон, съпруже?
Кам не отговори веднага. Да не би да си мислеше, че ще се избави от него толкова лесно? Да не би да предполагаше, че той ще се задоволи с трохите от нейния живот? Че ще изчезне, та тя да може да се преструва на неомъжена? О, не! Това не влизаше в плановете му.
— И аз нямам желание да остана твърде дълго в Лондон, миледи. Ще бъда щастлив да ви придружа. Не съм виждал по-голямата част от вашата Англия и копнея да запълня този пропуск.