Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Звънлив смях прекъсна потока на мислите й и я върна обратно в действителността. Мариса поднесе парфюмираната ленена кърпичка към носа си, за да смекчи силната миризма, която се разнасяше от тълпата под тях. Пиесата течеше — някаква недодялана комедия от грешки, в която главната роля се играеше от любимия актьор на краля, Джон Лейси, мъж, известен с умението си да имитира различни диалекти. Една от актрисите бе облечена в брич и мъжка бяла риза, с претенциите, че е дегизирана. Тъй като ризата бе прекалено тясна за огромните й гърди, а бричът — силно прилепнал около бедрата и закръглените й хълбоци, дегизирането изглеждаше твърде комично.
Вниманието на Мариса бе привлечено към другите ложи; тя разпозна някои от придворните кавалери, но дамите им според нея не бяха техните съпруги. Зелените й очи се разшириха от удивление, когато един от придворните започна нескрито да милва голите гърди на компаньонката си, без да спира да наблюдава действието на сцената.
Някой влезе в кралската ложа. Беше съпругът й.
Влизането му предизвика раздвижване сред хората в съседните ложи. Чуваше се ахкане и шепот. Кам бе облечен в черно, с изключение на набраната му риза, чиято белота не се нарушаваше от така модерните напоследък панделки. Като свали широкополата си черна шапка, украсена с екстравагантно перо, той се поклони на краля, после на Мариса и графиня Касълмейн и промълви с дълбокия си глас:
— Простете ми за закъснението, Ваше величество.
— Смятай се за извинен, Деран — рече Чарлз и посочи на приятеля си празното място до Мариса. — Изпусна прелестния вид на госпожа Чеймбърс, която се правеше на прислужница. — Чарлз хвърли поглед към двете жени. — Все едно нашите дами да се опитат да се преструват на момчета. Никой не би им повярвал.
Кам мина зад столовете и се приближи до празното, тапицирано с брокат кресло. Опря се на бастуна си, седна и погледна жена си.
— Госпожо — каза той и леко наведе глава. Светлината от стенните свещници падаше върху дългите й къдрици и те блестяха като златни.
Всъщност едва ли биха се намерили други две жени, които толкова трудно можеха да бъдат объркани с момчета. Барбара си беше просто Барбара. Паметта му възстанови образа на жена му, гола и очакваща го в спалнята си: бедрата й бяха стройни като на момче, но гърдите й бяха като на зряла жена, едри и високи.
В този момент Мариса хвърли поглед към него и очите им се срещнаха. Кам я изгледа внимателно и усети, че тя приема чертите му спокойно — поне, за разлика от други, не изразяваше видимо отвращение.
Пълните му устни се изкривиха в мрачно подобие на усмивка. Всички присъстващи, той бе сигурен в това, вярваха, че лъснатите му черни обувки скриват разцепените копита на въплъщението на дявола.
Кам въздъхна дълбоко. Така да бъде.
След края на пиесата Мариса се върна в къщата си на Странд, като учтиво отказа поканата, на краля да вечеря с него и Барбара.
Качвайки се по каменните стълби, тя се обърна и видя, че съпругът й е спрял, за да се сбогува с краля и графинята. Чу гърления смях на краля, последван от по-мек женски смях, а след това и звук, който й бе непознат — смеха на шотландеца, който се бе присъединил към тяхното веселие.
Смееше се звучно и силно. Мариса се запита каква ли шега си разказват тримата. Почувства се излишна и тъй като не искаше да си помислят, че подслушва, влезе в къщата, подавайки пелерината си от дебел, мек ирландски вълнен плат на Чарити.
— Сега ли ще желаете готвачката да поднесе вечерята, миледи, или по-късно? — попита госпожа Чатам. — Лейди Браяна ви моли да я извините тази вечер, не е добре и си легна.
— Ще вечерям по-късно — отвърна Мариса. После, докато се качваше по стълбите, попита: — Какво й е на братовчедка ми? Болна ли е?
Госпожа Чатам и хвърли хитър поглед.
— Само женският й цикъл, това е всичко.
Мариса кимна и каза през рамо:
— В такъв случай ще я посетя. Имате позволението ми да сервирате на съпруга ми, ако реши да вечеря сам — каза тя, повдигна полите на роклята си и се втурна нагоре по стълбите.
Почука леко на вратата на Браяна. Как можа да забрави, че е дошло време за цикъла на братовчедка й? Нали тъкмо той й бе спестил собственото й унижение след неуспешната брачна нощ?